Автор
Борислава Крендева

Имайте Вяра, не губете Надежда и продължавайте да Обичате.

Днес празнуваме деня на Вярата, Надеждата и Любовта. Вчера се честваше първият учебен ден…от родителите. За тях училищният звънец отзнаменува края на сложните еквилибристики провеждани на терена на лятната ваканция. За децата школското звънче сигурно е звучало повече като вой на сирена, предизвестяваща (ре)старта на 12 годишната им присъда - без право на обжалване. Един от най-истински щастливите моменти в моя живот, беше завършването на училище. По-отегчително, дългогодишно, ограничаващо и кастриращо преживяване не съм имала никога повече. Няколко години по-късно, след като се съвзех от кошмара „средно образование”, почувствах неподозирана до момента потребност да УЧА.

Оттогава не съм спряла с ученето, вътрешната ми мотивация не се изчерпва, любопитството ми нараства… или както казва Габриел Лауб: „Ние се учим цял живот, но без да броим десетте години, прекарани в училище”. Не успях да изградя любов към училището и у детето си – самата аз не я нося у себе си за да му я предам, но кълна се: опитвах, опитвам и ще продължа да опитвам да пазя авторитета на учителите (нищо, че те не ми помагат в тази мисия). Те също са жертви на образователната ни система.

Със сина ми започнахме обратното броене – тази година отпразнувахме предпоследния му първи учебен ден. Въпреки недолюбването на училището, винаги може да се извлече от него нещо по-ценно от опита за зазубрянето на множество факти. Какво получих ( по-скоро взех) аз в училище? Шансът да създам най-истинското приятелство в живота си; научих се да бъда гъвкава и оцеляваща, заобикаляйки креативно безумните изисквания и правила, също така придобих способността да отсявам плявата от житото непозволявайки да ме „образоват” по учебник. И точно тези уроци се опитвам да преподам на детето си днес: Да има Вяра в собствената си същност и да разчита на своите преценки; Да живее с Надеждата за едно добро бъдеще, каквото и да се случва и въпреки "грешките"; Да гледа с Любов на хората и ситуациите, с които го среща ( или сблъсква) животът, защото ТЕ са Истинските, Големите Учители.