из интервю с Рангел Вълчaнов

"… Един малко по-образован човек, ако не може да удържи иронията като спасение, става страшно. Защото човек обикновено се взема твърде насериозно, приема нещата безапелационно, с претенцията, че прави големи генезисни открития - като тези за велосипедите и водата. Но вие разбирате, че човек, който е прочел поне книга и половина, не може да не се усмихне и да види своята безидейност по отношение на такива фундаментални въпроси. За когото и да се отнасят те. Иронията и искреността се използват, защото вървят ръка за ръка. Иначе другото става интимничене, разговор в психиатричен кабинет. Лично мен чистият жанр ме притеснява. Дали ще бъде за книга, поведение, облекло, състояние, чистият жанр ме изпълва с открито отвращение. Ще се побъркам, когато чуя за сериозно кино, или когато въобще чуя как говори сериозен човек. Става ми лошо. Може би това е въпрос на възпитание. А може би това е комплекс на човек, който има чувството, че някъде го е загазил, и се мъчи да се спаси по този начин. Вземете Фройд и може би ще откриете и моите недостатъци в тази посока. В края на краищата човек е роб на своето нещастие, а не на своето величие.

…Не могат моите герои да не се замислят заради бъдещето на своите деца, заради духовното величие и приближаване към необяснимите неща. Ние живеем под едно небе. Това всъщност е голямата черква, в която властват природните стихии под формата на гръмотевици, молитвата, която пеят всички в края на филма - "Отче наш". Но това е най-трудното нещо за изиграване, най-трудния текст за произнасяне. Това не означава, че се намесвам в интимния свят на хората. Но това е част от играта на човека. Ние дори играем красиво в тази религиозна мъгла, или нирвана, ние живеем. Не можем да се гордеем или да се преструваме, че сме цивилизовани. Цивилизоват се, но както се казва страхът, краят на човешкия живот винаги избива в уплаха. Неслучайно хора с побелели коси ходят да запалят свещ в църквата. Това идва от дълбока атавистична уплаха у хората. Това не е скептицизъм, напротив, така ти разбираш колко е дълбок този необясним свят. На по-младите зрители, които казват, че не разбират филма, ще им издърпам ушите и ще им кажа: "Говедца малки, ще слушате за какво става дума!" И няма да се откажа. И няма да им разреша да не ме разбират. "

източник: http://www.politika.bg/article?id=7641