из интервю на Елин Рахнев за в."Труд"

"… Аз винаги ще мисля, че на този свят има един протест и той е срещу конформизма, срещу властта на парите. В този смисъл, където и да отида, за мен е по-важно да видя протест срещу оядените хора. Срещу онези, които замениха малките неща, с които трябва да живеем. А те са - да се обичаме, да си вярваме, да си помагаме. Вместо това ни вкараха в пари и схеми.

…Парите надминаха границата, за която са създадени. Затова този свят е освирепял, този век започва да полудява напълно, навсякъде катаклизми. А душата на човека се стеснява все повече и повече. Както се казва в пиесата ( "Речта на селския крал"): "Вече никой не говори за идеи и мечти, а за проекти с местно финансиране". Сложихме ДДС на сълзата, на усмивката, на мечтите си... Значи има някакъв проблем, щом сме стигнали до тук. И ако някой не иска да го усети, ако не иска да премине през някакво пречистване, е негов проблем. Но това не може да продължава вечно. Няма как човек да диша само през музиката на монетите.

…Ние се събуждаме счетоводители, а не с имената си. Непрекъснато смятаме и пресмятаме. Живеем на бегом от едната сметка до другата. Ръцете ни изтръпват от сметки, мозъкът от мислене за сметки. Ние сме хора, съсипани от сметки. Станахме кредитни хора, с кредитно мислене, с кредитни усмивки, с кредитни сълзи и кредитно чувство за хумор. А когато си кредитен човек, ти много трудно можеш да се бунтуваш. Срещу кого? Срещу началника, който може да те уволни? Няма как. Затова постепенно ставаш леко наведен гражданин… какво направи с хората тази индустрия? Защото пораженията са едно загубено поколение.

…Аз съм щастлив човек, защото има хора около мен, които ми вярват, които ме пазят и обичат. Те са с всякакъв статус, с различни професии и различно усещане за света. Тези хора съм вградил във времето - чрез това, което пиша или чрез най-обикновени срещи. Докато ги има, няма да се чувствам беззащитен, както и да звучи това. Но има още нещо много важно в този живот . И това е битката да остаряваш красиво.

…Животът може да е кратък, може и да е дълъг, но той е един и ако не правиш това, което душата ти иска, си оставаш един среден неудовлетворен човек. А не трябва да е така. Всеки трябва да стисне поне една-две мечти. Иначе този живот е безсмислен."

източник: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2358344&fb_action_ids=10202087510527671&fb_action_types=og.likes&fb_source=other_multiline&action_object_

map=%7B%2210202087510527671%22%3A363622867105348%7D&action_type_

map=%7B%2210202087510527671%22%3A%22og.likes%22%7D&action_ref_map=%5B%5D