„Девет от десет души казват, че обичат шоколад. А десетият винаги лъже“, с тези думи американският писател Джон Тулиус е описал много точно любовта на хората към това лакомство.

Днешно време шоколадът не се смята за деликатес, а на пазара са достъпни редица видове. При това обаче вкусовите предпочитания и технологиите за производство на шоколад са различни при различните народи. Но цялото човечество е единодушно по един въпрос – шоколадът е невероятно вкусно лакомство, което ни зарежда с „хормони на щастието“. Нека разгледаме различните „шоколадови“ традиции.

Прекрасните и дори вълшебни свойства на какаовите ядки са открити още от индианците от централна Америка преди около две хиляди години. В „горчивата вода“, получена от плодовете на какаото, те добавяли мед, ванилия, сок от агаве, а понякога и зрънца царевица и млян пипер.

Какаото стига до Европа през ХVІІ век благодарение на испанските конкистадори. Европейците превръщат свещената напитка на индианците в изискано лакомство, добавяйки в рецептата мляко и захар. Дълго време в аристократичните среди били популярни тъй наречените „шоколадови салони“, където се сервирал основно горещ шоколад.

Технология на приготвяне

Първите технологии за приготвяне на шоколад са измислени от индианците. В зората на цивилизацията ядките на какаото се подлагали на печене, смилане и нагряване с цел получаване на горчивата напитка.

Първите европейски шоколадови сладкарници възникват в Испания. Изисканите французи също не могат да пренебрегнат изтънчения продукт и много скоро обогатяват допълнително рецептата. Коронованите особи във Франция си имали свои собствени рецепти. Например Мария Антоанета обичала да добавя в шоколада пудра от орхидея, портокалов цвят и бадемово мляко.

ХІХ век става революционен за производството на шоколад. Твърдият шоколад се появява още в средата на 1850-те години, когато англичанинът Джоузеф Фрай открива чрез опити, че при добавяне на повече какаово масло, отколкото вода, продуктът се втвърдява.

През 1875 г. швейцарецът Даниел Петер се досеща да добави в шоколада мляко на прах, като по този начин изобретява млечния шоколад. През 1879 г. е измислено конширането – непрекъснато и много продължително разбъркване на загрятата шоколадова маса, при което продуктът става още по-нежен и ароматен. Руските кулинари пък първи се досетили да добавят в шоколада сушени плодове, ликьор, коняк и бадеми. Дотогава швейцарците слагали в лакомството само счукани орехи.

Обем на консумация

Известно е, че легендарният вожд Монтесума е изпивал на ден до 50 чаши ободряваща какаова напитка. Днешните германци и швейцарци според статистиката за една година изяждат 10-11 кг. шоколад на човек.

В азиатските страни сладкарските изделия дълго време изобщо не са съществували като клас, затова там се яде по-малко шоколад. Например един средностатистичен японец изяжда по-малко от 1 кг. шоколад годишно.

Глобално погледнато по света ежегодно се изяждат над 4 млн. тона шоколад, което за пореден път доказва съществуването на култа към шоколада.

Четете още: Тайните на шоколада

Шоколадови празници

Хората са намерили много начини да изразят любовта си към шоколада – измислили са празници, построили са музеи и дори са създали цяла страна! Празникът „Ден на шоколада“ е измислен от романтичните французи през 1995 г. Оттогава в много страни като Германия, Швейцария и Италия ежегодно на 11 юли хората се събират да хапнат шоколад и да се повеселят заедно. Американците са постъпили още по-крайно – те празнуват Деня на шоколада два пъти годишно, на 7 юли и на 28 октомври.

Немците впрочем също са преценили, че шоколадът заслужава нещо повече от един празник годишно, затова са построили в чест на лакомството цяла страна – Шоколандия. Там всеки ден се прави празнично шоу, което можете да гледате от въртяща се около сцената трибуна.

Белгийците решили и те да се отчетат и построили в Брюксел Музей на шоколада, както и салон за чай и шоколад, в който всички ястия задължително включват какао.

Поводи да хапнем шоколад

Древните маи са смятали какаовата напитка за храна на боговете, затова я използвали най-често в религиозни ритуали и жертвоприношения. Напитката също така била поднасяна на почетните гости и сервирана на мъртвите при отпътуването им за отвъдния свят.

Днешно време поводите за хапване на шоколад са станали по-прозаични. Шоколадът най-често се поднася като подарък на дама или в знак на благодарност.

Впрочем традицията да се подаряват бонбони е възникнала в САЩ в началото на ХІХ век. Тогава станало модерно мъжете да изпращат бонбони на дамата на сърцето си в деня на Свети Валентин. Подаръкът наистина бил ценен, тъй като по онова време бонбоните стрували доста скъпо. Постепенно производството на шоколадови изделия поевтиняло, но традицията се запазила.

Интересно е, че обичаят да се подарява шоколад на Свети Валентин днес е популярен и в далечна Япония. Най-разпространеният подарък е шоколадова фигурка на светия „гири-чоко“. Обикновено шоколадът се подарява от жени на мъже. Месец по-късно мъжът трябва да подари в отговор бял шоколад. Чак тогава японката може да го доближи и да му признае чувствата си, без да рискува да й се присмеят.

Каквито и традиции да има в различните страни, цялото човечество го обединява едно – любовта към това удивително лакомство, без което вече не си представяме живота си.