Ден преди края на месеца искаме да ви представим няколко "сладки" книги. "Мъфини", "Понички, Бухтички, Еклери", "Чийзкейк" и "Десерти без печене" са четири малки книжки, които ни пренасят в кулинарното вълшебство на сладките изделия.

Разбира се, днес има множество издадени книги, албуми и рецептурници за тези десерти. Не смятаме, че ние сме открили "топлата вода".... но избрахме тези книжки заради основните принципи и по-скоро правила за правене на тези вкусотийки. Другото вече е въпрос на декорация, практика, креативност и въображение.

МЪФИНИ на закуска, мъфини за десерт, мъфини за следобедно парти… Сладки мъфини, солени мъфини, мъфини с глазура… Това са едни от най-известните малки кексчета в света. Въпреки спорния си произход, те са еднакво любими, както на малки така и на големи. Това е така защото са много вкусни, изключително лесни за приготвяне, предлагат богата гама от разнообразни вкусове и възможност за декориране.

Наименованието им произлиза или от френското "moufflet", което значи мек хляб или от немската дума "muffle", което е име на вид торта. Стиловете в приготвянето на мъфини са два - американски и английски. При приготвяне в английския им вариант се използва мая като набухвател, а в американския - бакпулвер или сода бикарбонат, а най-често и двете.

"Отворете хладилника, погледнете с какво разполагате и на бърза ръка забъркайте една доза мъфини. Никога няма да се провалите с тях, ако спазвате две основни правила: отделно подготвяне на сухите и течните смеси и последством „съберането” им и никога не се старайте тестото ви да е гладко и да го разбивате до премаляване... Това е всичко! Купете си форми за мъфини и смело поканете приятелите си на своя дебют!"

ПОНИЧКИТЕ, от друга страна, без всякакво колебание могат да бъдат наречени интернационален кулинарен шедьовър. Кой знае защо ги свързваме с Америка и така познатите ни донати?! Те наистина се афишират като любимо американско лакомство, но произходът им е чисто европейски. За прародители на поничката се смятат холандските "oliebolen", които по традиция задължително се правят за Рождество Христово.

БУХТИЧКИТЕ са българският им вариант. Има бухтички с мая за хляб, със сода бикарбонат, с бакпулвер, сладки и солени, с пълнеж или без пълнеж, с всевъзможни глазури – с една дума, пухкави тестени изкушения. В класическият си вариант те се пържат, но има и печени на фурна за любителите на здравословното хранене.

Историята разказва, че ЕКЛЕРИТЕ са дело на готвач от свитата на Мария Медичи. Той я последвал във Франция, където пристигнала за да се омъжи за бъдещия крал Анри ІІ.Пантерели /така се казвал въпросният готвач/ правел сладки и солени малки хапки от парено тесто, които били наречени на негово име и дълго време били познати като „пантерелки”.

Макар да изглежда като продукт на съвременността, ЧИЙЗКЕЙКЪТ има своя история...

„Взимаш сирене и го стриваш, докато стане меко. Поставяш го върху медна решетка, прибавяш мед и го посипваш с пшенично брашно. Загряваш го и го охлаждаш”. Този текст, намерен между кулинарните препоръки на гръцкия писател Атенай и датиран от 230 година след новата ера, всъщност е рецептата на любимия ни и толкова модерен днес чийзкейк. Поне така твърдят изследователите…

Днес съществуват десетки разновидности на чийзкейка. Основните видове, обаче са печен (при приготвянето му се използват яйца и консистенцията му е по-плътна и тежка) и суров, който се прави лесно и е по-лек и пухкав.

На малко сладкиши са посветени цели дебели книги и това едва ли се дължи само на хилядолетната му възраст, по-скоро – на неповторимия му вкус. Има любители на сладкишите, които в буквалния смисъл са обсебени от този фин десерт. Не случайно една от посветените му книги носи впечатляващото заглавие „Лудостта чийзкейк” (автор Джон Сегрето).

И накрая, но не последни по вкус са любимите ни десерти без печене. Те са безброй и непрекъснато се раждат нови, но наши фаворити са - тирамису, домашни бонбони и семифредо.

Тирамису – без съмнение е най-популярният италиански десерт. Названието му се състои от три думи – "tira mi su" (издигни ме !). Не го приемайте буквално – просто една лъжичка от това въздушно съвършенство, сътворено със сирене маскарпоне, бишкоти савоярди и вино марсала прави щастлив всеки любител на сладкишите.

Домашни бонбони, онези, които се топят в устата и нямат нищо общо с „купешките”. Ако си мислите, че ще загубите много време за да ги приготвите, грешите. Двадесет минути! И много въображение – мед, краве масло, смлени бисквити, ядки, настърган шоколад, кокосови стърготини, бадемово брашно, изсушени плодове… Резултатът е зашеметяващ!

Семифредо – добрата стара и проверена във времето рецепта на италианските домакини – да е сладолед, не е сладолед… В превод думата означава „полу замръзнал” и така се поднася, но в действителност, това вкусното ледено изкушение не е нито сладоледена торта, нито френското парфе. Той има свой собствен специфичен вкус и визия.

За да го приготвите вкъщи, трябва да разполагате със силно маслена сметана, яйца и захар. Останалото е игра – плодове, ядки, шоколад.

Прощавай, моя диета!

Книги: "Мъфини",
"Понички, Бухтички, Еклери",
"Чийзкейк"
"Десерти без печене"
Автор: Невяна Кънчева
Издателство: Колхида