Новите течения и стилове в световното винопроизводство, водят до тотална промяна в тенденцията за възприемане на един район като Северна България, за прекалено хладен за производство на вина със сносно качество, особено червени.

Последните години все по-ясно се доказва че едни от най-известните в миналото изби като Винпром Свищов, отново създават вина с уникална идентичност, което не им позволява да се изгубят в морето от сортово обозначени ежедневни вина, където произходът няма значение и вината стават взаимозаменяеми.

Релефът на България оказва неоценима помощ за развитието на лозарството. Планините оказват своето влияние върху климата с надморската си височина, посоката на простиране, изложението на склоновете и пр. Стара планина и Средна гора са сериозни естествени прегради за студените въздушни маси, идващи от северозапад и североизток. Те са естествена граница, предизвикваща значителни различия в климата в Южна и Северна България. Това, което районът на Север от Стара планина наистина има, са уникални микрорайони, като местността Совата, с подходящо изложение и обилно слънцегреене. Слънчевите часове тук може да са повече отколкото в някои южни части на страната, а те са това, което е толкова важно за физиологичната зрялост (т.е. на танините и полифенолите), докато температурата е определяща за натрупването на захарите. В горещите райони това може да стане преди узряването на танините, което води до небалансирани вина с висок алкохол и въпреки това с незрели зелени нюанси. Влиянието на р. Дунав спомага за омекотяване на климата в региона на гр. Свищов . Трябва да се отбележи, че много от великите винарски райони са разположени около или близо до реки (Рона, Рейн, Мозел, Лоара, Жиронда са само някои от примерите).

Същевременно Каберне Совиньонът по склоновете на местността Горчивка се радва на хладни нощи, а това е важно за поддържане на добро ниво на киселините и ниско рН, тъй като при топли нощи лозата има бърз дихателен метаболизъм и изгаря киселините, особено ябълчената. Разнообразието от почвени типове, включително глина и чакъл върху варовикови слоеве и появата на утайки от дъната на древни морета засилват потенциала за комплексност на различните сортове. Всички тези фактори се съчетават, давайки възможност за напълно зрял и изразителен плод с балансирано съдържание на захари и киселини. Това е идеалната суровина за винаря, търсещ повече елегантност, а не откровена мощ, и за вина с естествена стабилност и потенциал за съзряване и въпреки всичко това с умерено съдържание на алкохол. Всички тези предпоставки правят северните вина все по-предпочитани в сравнение със тежките и натоварени южни вина и оформят нова мода във винарството – с афинитет към по-леките и ароматни северни вина, подходящи зъ консумация със всякакви храни.

Инж. Станимир Стоянов
Председател на съюза на енолозите в България