На запад над с. Мезек, на възвишението „Калето”, се издигат руините на една от най-добре запазените средновековни крепости по нашите земи. Това е и най-запазеното отбранително съоръжение в Родопите.
Константин Иричек (1854-1918) смята, че това е известната от писмените източници крепост Неутзикон . На друго мнение са Б. Димитров и А. Ханджийски, които предполагат, че на това място се е намирала крепостта Версиникия , край която през 813 г. хан Крум разгромява византийските войски и завладява Тракия.
Стените на крепостта ограждат площ от около 7 декара с форма на неправилен четириъгълник с размери 110/60 м., изградени са от ломен камък, споен с бял хоросан. Отвън са прошарени с два четириредови пояса от тухли. Отбраната на крепостта е подсилена с девет кули със заоблена форма и височина над 10м, пет от които разположени на южната кpепостна стена (две ъглови и три по фронта), две на западната (по средата и на главния вход) и по една на северната и на източната стена.
Кулите са били разделени с гредоред на етажи, снабдени с бойници по фронта и встрани. Връзката помежду им се е осъществявала с дървени стълби.
Кулата, разположена в югозападния край на крепостта е най-интересно устроена. Тя е най-добре запазена и с най-големи размери. Имала е три етажа, горните два с бойници. Етажите са отворени към вътрешността на крепостта така, че имат кръгов обстрел и са могли да бъдат защитавани, дори когато противникът проникне в укреплението.
Северната страна е с дебелина от 1,90 м. и е изградена над труднодостъпен ров. Подсилена е с една кула.
Интересен е входът на крепостта. Той се намира в чупка на западната крепостна стена. Така е построен, че нападателите да попаднат в клопка на малка площадка, която може да бъде обстрелвана от две страни.
Дебелината на южната страна е 2,60 см. и е подсилена с пет реда тухли. Източната и западната стени са дебели по 2,30 м.
Четете още: В селото на Попай в Малта
След извършените през 1983 г. археологически разкопки става ясно, че те са устроени по различен начин и имат различно предназначение. Повечето са кухи отвътре, като комуникацията между етажите е ставала чрез дървени стълби. Вътрешността на една от кулите (най-малката северна) е била предназначена за затвор. Тогава е открит и един по-малък вход, разположен на източната стена. Намерените при проучването на крепостта материали показват, че на това място е имало старо тракийско селище, което е функционирало през периода от ранно желязната и късно желязната епоха.
При няколко археологически разкопки са открити предмети отпреди XI век. Построяването на твърдината е от епохата на византийския император Алексий I Комнин (1081-1117). Тя е функционирала до османското нашествие в края на ХIV в.
Крепостта е замислена като солидно фортификационно звено и в нея е имало интензивен живот. Разкрити са няколко зърнохранилища с овъглено жито, където се съхранявали хранителите припаси. Многобройни са намерените железни върхове на стрели, шпори и конски подкови, свидетелстващи за ежедневието на войниците от гарнизона. Каменни мелници, метални инструменти, огрибки за нощви и др. подобни предмети пък разказват за бита на обикновеното население.
Крепостта при с. Мезек е била много добре запазена до началото на XX в. Разрушена е значително около 1900 г., когато от нея са взимани камъни за строеж на турски казарми в Свиленград. Най-пострадала е северната крепостна стена. Тя е запазена до нивото на терена от вътрешната страна. Южната, западната и източната страна са се съхранили до височината на платформата, над която са се издигали зъберите им.
Крепостта е обявена за археологически паметник на културата с категория “национално значение” през 1968 г. . През 1963 г. и през 1973 г. са провеждани реставрационни и консервационни дейности, както и през 2007г. в рамките на проекта "Развитие на културното наследство на Община Свиленград чрез възстановяване на крепост "Мезек", финансиран по програма ФАР - Трансгранично сътрудничество между България и Гърция. Изграден е и информационен туристически център, предлагащ информация и брошури.
Освен невероятната гледка към селото и околностите, при ясно време от кулите се открива спираща дъха, приказна гледка към Бяло море.
Четете още: Недостъпните манастири