"Погубих целия си живот заради една химера.” – горчиво възкликва главният герой на финала.

Романът „Клеймото” (1924 г.) на големия турски разказвач Решат Нури осветлява периода към края на Османската империя и идването на власт на младотурците и пресъздава достоверно промените, настъпили в социалния и политическия живот, както и наложената подмяна на традиционните морални ценности с нови, продиктувани от съвремието. Благодарение на присъщото за Решат Нури разказваческо дарование читателят съпреживява тази епоха не чрез директни авторови констатации и внушения, а чрез реалните, драматични и дълбоко лични съдби на героите.

Главният герой на романа Ифет е син на паша. Въпреки възпитанието, което получава, средата, в която живее и индивидуалното образование с частни учители в детските години, той носи в себе си заряда на бунта срещу неправдата. Обявяването на Конституционното управление нанася поражения на него и на семейството му. Одобрява от все сърце действията на младотурците, но и е неволен свидетел на гоненията срещу баща му, довели до фатален край. Това го довежда до духовен срив. Нещо повече, сам не предполага как едно предание, чуто в детството, може да преобърне целия му бъдещ живот. Приказката за двамата влюбени Фатма и Исмаил, който за да спаси честта на любимата си, се хвърля в студените води на воденичния вир, ще се повтори и в неговия живот – Ифет, макар и невинен се озовава в затвора, за да опази честта на красивата Ведия. В името на любовта, той извършва такава саможертва, която не само го бележи с клеймото на позора сред обществото, но и унищожава с един замах всичките му лелеяни мечти и надежди за бляскаво бъдеще. Животът му след затвора е изпълнен с премеждия и когато един ден пак среща своята любима, заради която не само е пожертвал достойнствто си, но е провалил и живота си, с огромна мъка проумява, че тя отдавна го е забравила.

Любовта е сляпа; и най-незначителното наглед необмислено действие е способно да провали цял един човешки живот – това е едно от внушенията на романа „Клеймото”.

Роман, който се изчита на един дъх.

За автора:

Решат Нури Гюнтекин е роден на 25 ноември 1889 година в Истанбул. Син на военен лекар, в детството си той е живял в различни градове в Анадола. Баща му е изключително образован за онова време човек, който владее персийски, арабски и френски език. Той подтиква сина си да опознава хората и природата, да размишлява за тях.
След като завършва френско училище и литературен факултет към Истанбулския университет, Нури започва работа като учител. Преподава френски и турски език, литература и философия.
Литературната кариера на Решат Нури започва в края на Първата световна война. Темите на творбите си той черпи от реалния живот. Прави задълбочен анализ на провинциалното турско общество, но чрез личните съдби на обикновените хора. Написва голям брой романи и новели, но става световноизвестен с „Чучулигата”.
Други негови романи са: „Скрита ръка” , „От устните до сърцето” , „Листопад” и др.
Първият му роман "Чучулигата" излиза през 1922 година и веднага печели признанието на читателите , както и на критиката. Авторът признава, че романът е в голяма степен автобиографичен и в него той използва собствения си опит от детството си, както и от учителстването в затънтените азиатски провинции.

Романът „Листопад” излиза през 1930 година. С него Нури започва нов етап в творчеството си. Провинциалната тематика отстъпва на живота в големите градове, където по-ясно са изразени проблемите в процеса на модернизацията на държавата на Ататюрк.
Филмът „Листопад” трогват сърцата на милиони. Действието на сериала „Листопад” се развива в наши дни, но основните герои са същите като в литературния първоизточник. Те са осъвременени, добавени са и нови. Запазени са най-вече идеите, посланията, естетическата мисия на романа. Повече от 70 години след написването, книгата на Решат Нури е все така актуална с проблематиката си.
Решат Нури се смята за един от основателите на съвременната турска литература. Освен с приноса си в литературата, той става известен и с борбата си за утвърждаване на съвременния турски език и за изчистването му от влиянието на арабския и персийския. От 1933 година Нури е депутат, а след това - културно аташе на Турция в Париж, като едновременно с това е и представител на страната си в ЮНЕСКО.
След като разбира, че е болен от рак на белите дробове, Нури се пенсионира и заминава със семейството си в Лондон на лечение. Там и умира през 1956 година. Погребан е в Истанбул.
Днес романите му „Чучулигата” и „Листопад” са част от задължителната програма по литература в турските училища.

Книга: „Клеймото“
Автор: Решат Нури
Издателство: Слънце