Пиковете на стреса често блокират ума и тялото. Най-доброто лечение, когато усетим, че злоупотребяваме с умствените си и физически възможности в името на неща, които едва ли биха имали значение след 5 години, е да си вземем отпуск или да променим личната среда, която ни натоварва.

В дългосрочен план можем да се борим със стреса, като се освободим от навиците на стресираните хора.

Кои са тези навици? Obekti.bg отговаря в материал по темата.

Прекомерна консумация на кофеинови напитки. Три и повече кафета дневно ни правят ненужно неспокойни и водят до хиперактивност.

Постоянно оплакване. Полезно е да разкажем за проблема си на приятел и да му кажем от какво точно имаме нужда. Това обаче трябва да се върши в малки дози. Негативните неща, за които говорим, често са това, в което сме се фиксирали и за което постоянно мислим. Стресираните хора не могат да говорят за нищо друго освен за определен проблем, вкопчили са се в него и не го пускат. А трябва.

Обсебеност от неща, които не можем да променим. Трябва да приемаме това, което не е в контрола ни, за да се съхраняваме емоционално. В противен случай може да полудеем. Няма смисъл и логика в това да се тревожим за неща, за които не можем да сторим нищо.

Нездравословно хранене. Изяждането на голямо парче пица и сладолед в стресова ситуация успокоява мнозина. Прекалено честото хранене с такова меню обаче може да доведе до вреди за умственото и физическо здраве, които създават благотворна почва за стреса в бъдеще.

Лесно отчайване и бързо предаване в стресова ситуация с мисълта „Не мога да се справя!" или „Никога няма да мога да го приема!”. .

Липса на достатъчно сън.

Прекомерно анализиране. Когато хората са под стрес, те са склонни да разчленяват ситуацията на най-дребни парченца и да търсят и „откриват” всевъзможни причинно-следствени връзки, включително проблеми които не съществуват.

Липса на физическа активност. Ако сте супер заети и опитвате да намерите начин да се освободите от товара на задачите си, физическите упражнения ще бъдат първото, което ще ви помогне, защото ще ви мобилизират и изпълнят с енергия.

Претрупване на графика. Склонност да се поемат задачи, изискващи абсолютно разходване на силите. Безмилостно поведение към самия себе си.

Опит да свършим всичко сами. Мнозина са водени в действията си от мотото „Ако искаш нещо да се свърши както трябва, направи го сам”. По-щастливи са другите, които приемат помощ от приятел.

Фокусиране върху негативното. Лошите дни идват и си отиват. Стресираните хора мислят най-вече за лошите дни. Спокойните и уравновесени – за добрите. Всеки сам избира към коя от двете групи иска да принадлежи.

Редовно отлагане. То води до паника, при която нивата на стреса се покачват. Отхвърлянето на задачите една по една е по-малко натоварващо от досадното мислене, че те „трябва да се свършат”.

Преминаване през живота. Стресираните хора стават толкова изтощени и изхабени от това да чувстват тревога почти непрестанно, че забравят да се радват на живота. Какво по-тъжно от това?