Като говорим за интелигентност, в повечето случаи имаме предвид свързаната с ума интелигентност или това, което наричаме „коефициент на интелигентност”.

През последните години обаче в разговорния език навлизат думи и изрази, които касаят аспекти на емоционалната интелигентност.

Например колко често казваме за някого, че е „непредсказуема личност” или пък, че се държи като „муха без глава”? И двете определения изразяват недостатъчен самоконтрол. Когато пък казваме, че „не му пука за нищо”, това означава, че му липсва топлота, емпатия, съчувствие. Когато ни определят като „човек на място”, това е комплимент и означава, че притежаваме силно развито самосъзнание. В случаите, в които ни определят като „общителен човек”, това би могло да означава, че имаме силно развити социални умения. Възможно е да бъде похвалена и нашата мотивация с думи и изрази като „рано пиле, рано пее” и/или „той/тя е енергичен и инициативен човек”.

Съотношението между коефициента на интелигентност и емоционалната интелигентност

През 90-те години на миналия век, критиците определят идеята за емоционалния коефициент на интелигентност като преходно увлечение. Даниел Голман, обаче защитава тезата за емоционалната интелигентност и оспорва становището като твърди, че притежаването на умствена интелигентност на работното място вече не е достатъчно условие за успех, като дава множество примери с позицията на мениджър; ръководенето на група от хора и общуването между служителите на работното място.

Не е важно дали ни харесва или не, но емоциите наистина ни управляват, като не е задължително това да става по логичен или свързан начин.

Приема се, че емоционалната интелигентност се състои от 5 компонента:

САМОКОНТРОЛ или това е способността да управляваме и контролираме собственото си емоционално състояние. Той включва 5 отделни аспекти:

• Забавяне на преценката и обуздаване на импулса;
• Складиране на проблема и дистанциране от него;
• Настоятелно, но не агресивно изразяване на мнение;
• Гъвкавост;
• Контрол върху невербалната комуникация

САМОПОЗНАНИЕ – доброто познаване на себе си и собствените си емоции. Неговите отделни аспекти са следните:

• Уважение към себе си;
• Позитивност;
• Оставяне на страна на логиката и рационалността;
• Вслушване в другите;
• Определяне на влиянието върху другите хора

МОТИВАЦИЯ – способността да управляваме емоциите си, като целта е да постигнем собствените си цели. Мотивацията съдържа четири ключови аспекта:

• Полагане на усилия за постигане на високи стандарти;
• Всеотдайност за постигане на целите;
• Поемане на инициатива;
• Оптимистично отношение дори и при провал

ЕМПАТИЯ – възможността да откриваме и определяме чуждите емоции. Нейните ключови аспекта са:

• Разбиране и отвореност към другите;
• Превръщане на чуждите нужди и интереси в собствени критерии за оценка;
• Подкрепа в развитието на другите;
• Отношение към обществото и политиката

СОЦИАЛНИ УМЕНИЯ – отношението ни към другите и влиянието ни върху тях е разделено на три ключови аспекта:

• Развиване и поддържане на междуличностни взаимоотношения;
• Общуване с другите;
• Работа с другите

Тези компоненти са взаимосвързани по комплексен начин – възможността ни да се представяме ефективно в някоя от тези сфери зависи от познанията във всяка една от тях.

Източник: Obekti.bg