Великденската отпуска ни приканя да тръгнем на път... Дестинацията ще бъде Жеравна!

В Жеравна времето е спряло. Няма да видите забързани за работа или за където и да е хора. Животът си тече с характерното за планинските села спокойствие. Жеравненци са някак си "над нещата" - вероятен остатък от чорбаджийското минало на Жеравна.

Жеравна е шедьовър на българското майсторство и на патриотичния дълг към миналото. Жеравна е оживялата пасторална идилия от йовковите разкази – приласкаваща, жадувана, съхранена.

Село Жеравна се намира в полите на средния дял на Източна Стара планина. Някога на това място имало старо тракийско селище, наречено Потук (и сега над Жеравна има местност с име "Пòтъка"). За произхода на името съществуват няколко версии: едната е, че идва от птицата, което е твърде неправдоподобно, понеже в района никога не кацат жерави; другата – от „жерна”, "жерка", "жерков" - думи със старославянски корен, значещ воденица. Тази версия е по-правдоподобна, тъй като в района са се намирали множество воденици. В близкото минало Жеравна се е наричала Жеруна, което следОсвобождението плавно преминава в Жеравна.

Съвсем заслужено Жеравна влиза в списъка на 100-те национални туристически обекта (под номер 57). Всяка от 172-те дървени къщи в архитектурно-историческия резерват, „нанизани“ като мъниста по тесните калдъръмени улички, буди възхищението и носталгията на туристите.Някои от тях са на повече от 300 години, други носят белезите на геройски подвизи, а трети пазят следите на възрожденската културна традиция.

И все пак има три къщи-паметници, които не бива да отминавате при посещението си в Жеравна - къщите на родените тук велики българи Сава Филаретов, Руси Чорбаджи и Йордан Йовков, всеки дал своя ненадминат принос за духовното обогатяване на народа.

В селото са реставрирани и възродени 150 обекта, сред които е и църквата „Св. Николай”, построена през 1834 г. В нея е подредена богата експозиция от икони, каменна пластика и църковна утвар.

***
Родната къща на големия български писател Йордан Йовков (1880 г. – 1937 г.) се намира на площад „Голямо бърдо”. В нея Йовков е живял до 13-ата си годишнина, когато цялото семейство се е преселило в Добруджа.

През 1957 г. къщата е превърната в музей, отразяващ обстановката, в която е израснал писателят. Обявена е за архитектурно-строителен паметник в бр. 53 на Държавен вестник от 1978 г.

Експозицията, съставена от негови документи, ръкописи и снимки, разказва за живота и дейността на Йордан Йовков. Къщата е скромна едноетажна постройка, състои се от две стаи и малко антре. В едната стая е представен обликът на типична стая от този край, с мебелите и посудата, мястото за спане на семейството. В другата стая има сбирка от произведения на Йордан Йовков.

Акцент в експозицията е писалката, с която писателят пише „Старопланински легенди”. Този сборник разкази е вдъхновен именно от родния край на автора. В двора, изпълнен със зеленина, е издигнат паметник, на който Йовков е изобразен седнал на стол и потънал в мисли. Йордан Йовков пише за деца и възрастни. Книгите му са преведени на повече от 20 езика. Най-известните му творби са "Старопланински легенди", "Вечери в Антимовския хан”, „Ако можеха да говорят“, драмите „Албена“ и „Боряна“ и др.

***

Разходката до Жеравна със сигурност ще събуди родолюбието ви и ще повдигне духа ви. Тук всичко е насочено към българското и към автентичното.