Oбичате ли растенията? Забавляват ли ви буболечките? Вълнувате ли се, когато две пеперуди се прегръщат? Харесва ли ви миризмата на дива чубрица? Трогвате ли се от багрите и разнообразието им?
Ако на тези въпроси бихте могли да отговорите с "да" – вие сте човек щастлив.
Можете ли да се възхитите на един залез, да се трогнете от играта на вятъра, когато си прави кули от облаците и ги разваля с един замах, за да издигне още по-величествени? Обичате ли понякога да слушате вятъра и да си говорите с него?
Успокоява ли ви шумоленето на листата?
Ако и това умеете да правите – вие сте много щастлив. Защото то ще означава, че... вие няма да останете никога сам, че имате... цяла в с е л е н а от зелени дървета, от цветя и пеперуди, от буболечки и мравки, от изгреви и залези, от звукове и аромати.

Из "Бодливата роза", Николай Хайтов

Искам да разкажа за Тоскана, а започвам текста си с цитат от Николай Хайтов. Но нямаше как... Тези няколко редове, написани от покойния писател, навремето живеещ на една пресечка от дома ни, описват съвършено простичката истина за срещата с природата. Онази среща, която извиква у теб умението да я чуеш, да усетиш аромата ѝ, да се прехласнеш по нея, а после с думи, никога достатъчно цветни и красиви, да я пресъздадеш, да разкажеш за нея...

Тъкмо такава бе и първата ми среща с Тоскана. За нея само бях чела, но както често се случва, реалността превъзхожда написаното с магията на настоящето – близко и силно, без нищо излишно и изкуствено, малко грубо, понякога семпло, но истинско. Първите ми впечатления се родиха зад прозореца на автобуса, който ме отведе далеч от летище Фиумичино, на което кацнах към 11 часа сутринта италианско време. Особено настоятелна умора ме притискаше към седалката, докато зелените поля се разстилаха наоколо, островърхите кипариси се закачаха със синьото небе, съвършено подредените ниви спокойно се препичаха под слънцето, а симпатичните селски къщи в далечината изникваха зад хълмовете една по една като любопитни джуджета.

Причината да попадна на това приказно място бе покана от страна на Aboca да посетя лично насажденията, производствените сгради и лабораториите на компанията. Aboca е лидер на фитотерапевтичните продукти в Италия, а името ѝ произхожда от областта Валтиберина (между Тоскана и Умбрия), където се отглеждат билки с лечебна цел още от 1200 година. Етимологията на думата Aboca я свързва с “Abiga” - древно диалектно наименование на билка с прочистващи свойства. И днес главните офиси на комапнията се намират на Тосканските хълмове, които още през 13-ти век са раждали лековити билки.

Преди да се запозная отблизо с историята, мисията и процеса на отглеждане, събиране и обработка на билките, с които Aboca създава своята фитотерапевтична лечебница, автобусът криввна на няколко километра от Тоскана. В покрайнините на съседна Умрбия се намира малкото градче Чита Ди Кастело (Città di Castello), което ме приюти за две вечери в хотел Tiferno.

По време на нацистката окупация жителите на Чита ди Кастело укривали евреи. На 22 юли 1944 година градът е освободен от немско присъствие. След края на войната Чита ди Кастело преживява индустриален възход, а нарастването на броя на населението се дължи на преселването на множество хора от съседни региони. Днес градчето е пълно с млади хора, а вечер по улиците и площадите кипи живот, озвучен от жива музика

Il Palazzo del Podestà - смята се, че е построен в периода от 1324 - 1355 година. Фасадата е променена през 17-ти век от Никола Барбиони

Скрити, очарователни кътчета от Чита ди Кастело

Чита ди Кастело е рай за любитиелите на котки, които се спотайват на почти всяка пряка. Една от тях попадна в моите прегръдки, макар идеята за гушкане да не ѝ допадна особено

Програмата за деня се очертаваше пълна, но преди това се насладих на обилен обяд в ресторант "Le Logge". Ако никога не сте посещавали Италия и не сте запознати с местните хранителни обичаи, двучасовият обяд, предлагащ аперитив, предястие, основно, салата, десерт и кафе могат да ви се стори необичайно засищащ. От предното ми посещение в Италия знам, че храната тук е удоволствие и изкуство, а порциите са по-малки от тези, с които сме свикнали в България. В този ред на мисли, брускетите с три вида плънка, прясната паста с млечен сос, равиолите с кайма, печеното телешко, малките наденички, свежата салата и десертът, щедро поляти с вино и глътка лимончело си бяха нещо напълно в реда на... обяда.

Следобеда се отправих към градчето Сансеполкро (Sansepolcro), в което се е сгушил разкошният музей на Aboca. Селището се слави като едно от най-старите в Тоскана, богато на история, радващо се на спокоен и приятен живот без тълпи от туристи. Родното място на ренесансовия художник Пиеро дела Франческа носи божествено име - „Свят гроб“. Селището е наречено така още от основаването си, защото хората, които го създали, били поклонници, дошли от Светите земи и донесли със себе си камък от църквата при Божи гроб.

Монумент на Пиеро дела Франческа в Сансеполкро. В долната дясна част на колажа е поставено и най-известното му творение - картината Resurrezione (1460)

Музеят на Aboca, който се намира в древния Palazzo Bourbon del Monte, е необикновен. Неговата същност се описва трудно, поради факта, че пази освен ценни реликви и растителни артефакти, така също и богата история на развитието на медицината и фармацията, на връзката между човека и растителната природа като всепризнат източник на оздравяващи средства. От незапомнени времена растенията са позволили на човека да лекува болести, а нарастващата им употреба през вековете в грижата за здравето е ясно потвърждение за тяхната терапевтична ефективност. Медицинските растения са били важна част от нашата история, а Музеят на Aboca я съхранява и споделя със света.

За да навляза в сърцето на музея, се изкачих по осветено стълбище, стените около което бяха украсени с красиви ботанически илюстрации, създадени през 1783 година от Pierre J. Buchos (френски физик и натуралист). Вдясно от стълбището се намира стая, посветена на така необходимото на всеки билкар хаванче.

Употребата на хаванчета в кухнята и медицината е традиция от античността, като единственото нещо, което се е променяло с времето е материалът, от който са били изработвани – камък, мрамор, алабастер, желязо, сребро, дърво, керамика, стъкло и бронз.

Античната библиотека в музея на Aboca съхранява впечатляваща колекция от книги и справочници, посветени на растенията в медицината и употребата им. До нея може да се достигне само след предвартилна заявка за пропуск, но все пак успях да се докосна до част от историята, вписвана през вековете, в стаята, посветена на историческата литература за билките и хората.

Съдове за съхранение на билки и отвари

Работата с везни е била основна част от приготвянето на лековити товари

Леонардо Да Винчи и растенията: Той може да се е определял като „враг на алхимиците, магьосниците и подобни глупци“, но вярвал в дестилирането на билки - „работа, която не може да се свърши от самосебе си“. Леонардо е познавал въздействието на растения като алое, шафран, маково семе, метличина, употребявал е терпентин и масло от ленено семе.

Билковата стая – сърцето на музея. Различни връзки билки висят от тавана, упоявайки пространството с нежна симфония от аромати

Фитохимична лаборатория от 1800 година

В дъното на коридора се намира и стаичка, затворена с решетка, в която се съхраняват отрови

Аптека от 19-ти век, в която се влиза през мъничка врата – навеждането е почти ритуален жест. По онова време всяка аптека е била разделяна от лабораторията посредством малка врата, често декорирана и почти скрита за невнимателно око. Вратата рамкира границата между публичността и съкровенното място, в което твори фармацевтът. Това създава усещането за мистичност и магия

След визитата на Музея на Aboca се озовах в паркчето отпред, където се разигра истински спектакъл на знаменосците на Сансеполкро. Тези мъже са символ на града от векове. Трупата им се състои от знаменосци, барабанисти и тромпетисти, реквизитът им е ръчно изрисувани знамена, а костюмите им изработени от професионални театрални моделиери.

Вечерта завърши в Osteria Il Giardino di Piero, където се насладих на гурме ястия от био продукти. Оставаше ми само да се подготвя за дългия ден, който ми предстоеше – посещение на мястото, където се случва магията Aboca...

Следва продължение.