От книгата на Стела Даскалова - "Какво се случва с любовта"

Ограничаващите убеждения се предават от поколение на поколение, като ни програмират да живеем по начин, който ни причинява страдание.

Когато осъзнаем този факт, вече имаме шанса да пренапишем сценария на живота си.

Когато имаме убеждение, че любовта наранява, очакваме това да се случи и неволно провокираме хода на събитията в тази посока. И когато наистина се случи, си казваме „Ето това е! Знаех си!". И още повече затвърдяваме негативното си убеждение. Когато човек вярва в нещо, е склонен да търси и намира непрекъснато доказателства в подкрепа на убежденията си.

Ако имаме убеждение, че не заслужаваме любов, ще се влюбваме предимно несподелено. Ще отблъскваме хората, които се влюбват в нас, защото щастливата споделена любов не се вписва в сценария, който подсъзнателно сме написали за живота си.

Ние не се харесваме и не се обичаме, значи тези, които се влюбват в нас, имат ниски критерии. Как да харесваме и обичаме такива хора?

Ако обаче обичаме и уважаваме себе си и предствата ни за любовта е споделена хармония, не можем да се влюбим болезнено в човек, който няма чувства към нас и не ни оценява.

Пречещо убеждение: Колкото повече даваме, толкова по-добре.

Но колкото повече даваме, толкова повече изискваме. Всяко изискване ни кара да се чувстваме несвободни, а любовта просто не може без свобода. Безсмислено е да изискваме нещо от някого, ако той не е готов да ни го даде (не иска или не може).

Ние, жените, в много по-голяма степен сме подвластни на това погрешно убеждение. То е здраво заложено в нас от нашите майки и баби, от всичко, което сме виждали и чували. Това убеждение е причина и за проблемите с децата ни. Жертваме се за тях, а след това им го изкарваме през носа, като ги караме да се чувстват задължени, виновни и недостатъчно благодарни.

Пречещо убеждение: Заедно в добро и лошо, докато смъртта ни раздели.

Бракът започва със заблуда. Подобно обещание подхранва нездравословната илюзия, че другият ни принадлежи, каквото и да става. Ставаме мързеливи в отношението си към любовта и любимия човек, нямаме мотивация да го печелим отново и отново. Истината е, че не можем да знаем как ще се развием като личности и дали след петдесет години ще сме в синхрон. Можем само да заявим, че сега, в този момент искаме да бъдем заедно през целия си живот и ще направим всичко възможно това да се случи.

Пречещо убеждение: Любовта на мъжа минава през стомаха.

Най-вероятно това популярно убеждение е измислено и внедрено в обществото от свекървите, за да са сигурни, че синовете им няма да гладуват. И така под негово влияние повечето жени ежедневно прекарват часове в кухнята, превръщайки се в грижовни майки на любимите си мъже. Резултатът е нервност, излишни килограми, умора и липса на време за други по-важни и забавни преживявания.

Любовта на мъжа може и да минава през стомаха, но в много по-голяма степен минава през други места... Най-вече през ума и сърцето. Със сигурност духовната връзка, свободата, уважението и правото на забавления са не по–малко важни от храната. Рано или късно жените, които залагат прекалено много на кулинарните си усилия, ще почувстват, че добрата храна не е достатъчна за хармонията във връзката.

"Жените, които смятат, че любовта на мъжа минава през стомаха, сигурно си мислят, че мъжете ходят при любовниците си да ядат мусака."
Иво Сиромахов

Пречещо убеждение: Любовта изисква жертви.

Всъщност жертвите убиват любовта. Ако другият наистина ни обича, няма да допусне или да изисква от нас да се жертваме. Ежедневните компромиси задушават любовта и ни настройват срещу човека до нас. Компромисът е полезен за отношенията ни само когато не ни кара да се чувстваме ощетени. Повечето хора с дълготрайна връзка се чувстват ощетени.

Пречещо убеждение: Всички мъже изневеряват.

Невярно клише, което кара много жени да имат ревниво и контролиращо поведение. Когато едно момиченце слуша от малко такива изказвания от „големите", ги приема за норма и когато порасне, ще очаква да му се случи точно това. Тази нагласа ще стане причина за болезнена ревност, стремеж към пълен контрол, липса на доверие, което всъщност ще провокира изневярата. Случва се това, в което вярваме. Момиченцето е повярвало, че всички мъже изневеряват.

Това убеждение ще стане причина за поведение, чието послание е „Ти имаш нужда от друга. Аз не съм уверена, че мога да задържа любовта ти".

Когато бях на 25, една възрастна жена ме посъветва: „Мъжете трябва да се държат изкъсо". Прозвуча ми тъжно и съмнително. Какво значи да държиш някого „изкъсо"? И какво общо има това с любовта.?!

Едно негативно убеждение води до друго такова... Убеждението „Всички мъже изневеряват" води до „Трябва да се държат изкъсо". Този начин на мислене и поведение, който се предава от поколение на поколение, е несъвместим с любовта, свободата и доверието. Да държиш някого „изкъсо" до себе си означава със сигурност да престане да те обича. Ако е силна личност, ще си тръгне, в другия случай ще е нещастен.

Пречещо убеждение: С времето любовта си отива.

Приемаме за норма този тъжен факт и се самопрограмираме да ни се случи. Добрата новина е, че все пак има и такива двойки, които твърдят, че въпреки многогодишното си съжителство магията при тях не е изчезнала. Защото са имали различно убеждение по въпроса.

Имам приятел, който твърди, че не би искал да се преражда, ако не е сигурен, че пак ще срещне жена си. Повечето хора биха помислили, че се шегува, но всъщност той го мисли съвсем сериозно. Затова и не се изненадах, когато разбрах, че иска да се ожени повторно за жена си след 20 години брак, без да са се развеждали, просто така, в знак на любов.

Спомням си и разказа на една жена, която твърдеше, че толкова се обичат с мъжа си, че след 50 години брак всяка вечер заспиват, хванати за ръце.

Моите баба и дядо бяха подобна двойка. Баба ми много се притесняваше за кого ще се омъжим аз и братовчедка ми и непрекъснато повтаряше, че тя е взела най-добрия мъж за себе си.

Пречещо убеждение: За жените най-важно е финансовото състояние на мъжа.

Това може да е вярно за някои жени (на които това убеждение е било внушено от малки), но за повечето жени са определящи личностното развитие и качества като любвеобилност, отговорност, грижовност. А парите, когато не са с криминален произход, са символ на успех. Успехът е афродизиак защото доказва личностно развитие.

Пречещо убеждение: Очи, които не се виждат, се забравят.

Забравят се, ако няма духовна връзка. Много хора се страхуват да се разделят временно в пространството, за да не им отнемат любимия човек, но всъщност това може да се случи само ако връзката не е достатъчно силна. Временните раздели засилват любовта в хармоничните връзки и помагат за разпадането на нехармоничните. В този смисъл временните раздели са полезен тест за нашите връзки.

Пречещо убеждение: В секса има нещо греховно и противоречи на духовността.

Ролята на религиите за това убеждение е безспорна, но и много атеисти също вярват в него. Жените по-често от мъжете имат изкривена осъждаща представа за секса, причина за което е предаваният от поколение на поколение модел на възпитание по тази тема.

Отношението ни към секса в голяма степен издава отношението ни изобщо към живота. Степента на нашата сексуалност влияе силно върху жизнената и творческата ни енергия. Нашата сексуалност се определя не толкова от потребностите на тялото, колкото от ума и душата. Мислите са най-силният афродизиак.

Ако имаме негативни убеждения за секса, нашата сексуална енергия и възможности естествено ще са по-слаби, защото подсъзнателно ги отричаме. И ако мислим за секса като за нещо прекрасно, едва ли някога ще имаме проблеми в тази област. Истинските проблеми не са в телата ни, а в умовете ни.