Елизабет Амалия Евгения фон Вителсбах, императрица на Австрия, кралица на Унгария и на още девет държави, маркиза, графиня, велика княгиня, херцогиня, ерцхерцогиня и велика херцогиня на общо 14 области. Всички тези имена и титли тегнат върху непосилно слабите рамене на една свръхчувствителна жена, почти момиче, наричана от най-близките си просто Сиси и останала с това име в историята и в сърцата на своя народ.

На 24 април 1854 г. 23-годишният австрийски император Франц-Йозеф завежда пред олтара своята 16-годишна избраница и двамата се вричат във вечна вярност пред 70 епископи и прелати. Младият, впечатляващо красив монарх е влюбен до ушите в своята Сиси. Крехката, безгрижна девойка, едва излязла от детството, чиято красота тепърва ще разцъфва, също прелива от любов към своя Франц. Приказна сватба и очаквания за още по-приказен живот.
Но не и в света на двореца "Хофбург", където попада малката императрица и където я очакват омразата и интригите на придворните, нетърпящата противоречие, властна свекърва, студът в огромните зали и коридори, един свят, където всичко е вековен протокол и етикет, и където няма място за чувства, топлина, простичко човешко щастие, един свят не за Сиси.

Европа я чества като най-красивата жена на континента, народът ѝ я боготвори, художници се надпреварват да я рисуват, а моделиери да я обличат, велики мъже на епохата са в краката ѝ, но какво от това, щом не може да вижда свободно дори децата си, щом съпругът ѝ не желае да вникне в душата ѝ, щом я следят дори в спалнята ѝ. Неспособна да се пребори за нормално човешко съществуване, императрицата тръгва на път, за да избяга от принудата и от контрола и да дири щастието в един по-друг живот. И за да остане и до днес - въпреки многобройните документи и дневници - една от най-загадъчните фигури в историята на Европа.

***

Както най-строги може да бъдем към най-близките си хора, така и хубавите книги отнасят най-много критики, защото сме видели колко малко не им е достигнало, за да бъдат перфектни.

Такъв е случаят и с „Императрица Сиси“ – плод на труда, всеотдайността и таланта на Габриеле Мари Кристен, която разучава в подробности биографията на Елизабет и вплита фактите в една красива художествена творба. Книгата ще събуди вашето любопитство и ще го подклажда с всяка страница, така че съм сигурна – ще останете доволни, ако я прочетете!

Докато тази пролет се разхождах из залите на двореца „Хофбург“ във Виена и слушах гласа от слушалката, чух едно изречение, което ми направи силно впечатление и се запечата в паметта ми: „Пресата никога не представя реален образ на Сиси – нито приживе, нито след смъртта ѝ„. Тиха, страняща от всички и егоистична или всеотдайна, изстрадала и раздаваща се на народа си – императрицата не е била нито едно от двете, поне не изцяло и не постоянно.

Историята обича да разкрасява мита за наивната и романтична Сиси, която се влюбва в австрийския император и това променя много неща не само в отношенията им, но и в политически план. Габриеле разказва за съдбата на едно момиче, чиито мечти за любов и взаимност са прекършени от дворцовия протокол и от властната натура на майката на императора. Личи, че за достоверността на написаното е положено огромно старание – дори главите не носят само заглавия, а също и пояснения за това кой времеви период разглеждат.

Преди да се впусна в критиката, за която намекнах в началото, трябва да споделя, че във всяко отношение книгата е чудесно четиво, което препоръчвам на почитателите на исторически романи и на всеки, който е любопитен да разбере какво се е случвало в живота на императорското семейство по времето на Франц Йозеф и неговата Сиси. Книгата изобилства от вълнуващи подробности, както и от факти, които със сигурност ще обогатят значително познанията ви както за главните действащи лица, така и за събитията, характерни за този исторически период. Габриеле Мари Кристен проследява целия живот на Сиси – от момента, в който е на път да стане жена на императора, до нейната смърт през 1898 година. Ставаме свидетели на израстването на едно дете, което се превръща в жена с цел и мисия. В ситуации, които биха могли да я смачкат изцяло, тя успява да израсне и да излезе като победител, макар и винаги с огромни жертви. Виждаме как от лутащо се момиче, Сиси придобива осанката и държанието на истинска императрица, на хитра и интелигентна жена и тази трансформация е предадена съвсем леко и естествено, вписана в и между редовете.

Това, което виждам като слабост на книгата, ще трябва да обясня подробно: трудно ми е да повярвам, че на 16 години едно момиче е склонно толкова бързо да прозре в какъв капан за личната си свобода е попаднало, че даже на собствената си сватба да гледа като на продължително и нежелано мъчение. Като цяло героинята Сиси е описана доста благосклонно, а останалите герои в книгата сякаш са създадени, единствено за да носят страдания на младата девойка, по-късно – императрица. Не вярвам, че ако си встъпил в брак с император, няма да си наясно, че ще принадлежиш много повече на другите, отколкото на себе си, затова симпатиите ми към Елизабет не са такива, каквито може би се очаква от благосклонно настроения читател. Също така не мисля, че ако си толкова млада и на път да сключиш толкова важен брак, няма да си по-скоро зашеметена и впечатлена от всичко, което се случва около теб. Да, сигурно има уплаха, но в книгата се споменават едни „будни сетива“, които подсказали на Сиси, че всички усмивки, които вижда по приемите в нейна чест, са лицемерни. Ето защо си мисля, че или си на 16 и си прозорлив и с „будни сетива“, което означава, че взимаш осъзнати решения; или си невеж романтик, на когото му трябва много повече, за да се ориентира в ситуацията. Има и нещо друго – за да се затвори така в себе си, за да носи толкова болка в душата си, човек трябва първо да е дал път на истинското щастие – едва, когато го е усетил и мисли, че го е загубил, тогава вече може да бъде така съкрушен, както е Сиси още в първите дни от своя семеен живот. Обобщавам: героинята ми идва твърде онеправдана, което пък ме кара да не вярвам на този образ, създаден от Габриеле Мари Кристен. Просто не успях да повярвам на Сиси от книгата, да я усетя и още по-малко – да я харесам.

Салон в двореца

Макар дворецът „Хофбург“ в момента да е посветен изцяло на Елизабет, оказва се, че тя е мразела престоите си там и макар да не е лишавана от нито едно удобство, обстановката и хората са я карали да се чувства потисната и са се отразявали зле на здравето ѝ, физическо и психическо. Хубаво е да знаете това, преди да разгледате красивите зали и стаи, в които е протичало ежедневието на императорското семейство. Всъщност Сиси почти не ги е използвала, ако съдим по честите ѝ пътувания до близки и далечни места. Въпреки това, ако имате възможност да разгледате двореца, ще се докоснете до нейния свят и това ще направи прочитането на книгата още по-специално. За тези, които не планират скоро разходка до Виена, ето къде императрицата е прекарвала по 3 часа на ден, за да срешат и сплетат косата ѝ, докато някой учител ѝ чете на гръцки.

Източник: bibliotekata.wordpress.com