Някои попадат в капана на любовта много бързо и безрезервно, a други се доверяват по-трудно и за тях влюбването е дълъг процес.
Понякога не ни е трудно да си позволим да се влюбим, но ни е трудно да го признаем. Ако попитате няколко човека: „Как разбираш, че си влюбен?“, повечето биха отговорили: „Просто знаеш“.
Но наистина ли е така? Просто знаем?
Има хора, които казват, че някога са били влюбени, но вече не са. Има и хора, които отказват да приемат, че са влюбени. Твърдят, че връзката им не е нищо сериозно, но несъзнателно дават знаци, че са влюбени.
Понякога, когато гледаме отстрани, ни е лесно да преценим, че някой е влюбен по знаците, които изпраща. Дали даденият човек просто отрича? Може би. Дали просто не разбира себе си? Вероятно. Но най-честата причина е игнорирането. Просто не знаем кога сме се влюбили, защото пренебрегваме сигналите, които самите ние изпращаме.
Дори и да сме се влюбвали преди, това не ни дава гаранция, че ще познаем любовта,когато се сблъскаме с нея.
Твърде често критерият ни за любов е това, което сме преживяли в миналото. Можем да разберем със сигурност какво е любов, благодарение на опита, който придобиваме във всяка връзка.
Просто защото сме обичали бившия си, не означава, че сме изпитали истинската любов. Дори и да мислим, че това е била любовта на живота ни, за някакъв период от време, може би просто сме се заблудили и трябва да сме отворени за нови възможности. Идеализирайки приключилите връзки, пречим на щастието си с нов човек.
Един от най-честите случаи е, когато хората отказват да дадат шанс на определен човек, тъй като са заключени в идеалите си, които той не покрива.
Различната любов не ни вреди
Точно различното е това, от което имаме нужда най-често. Ако продължаваме да се срещаме с едни и същи хора и не променим възгледите си за щастие, няма как да имаме успешна връзка.
Може би е време да си създадем нови критерии за любовта и да изгоним призраците от миналото.
Може да сме били щастливи в предишната си връзка, но в крайна сметка, щом е приключила, значи е била несполучлива.
Слагането и махането на съставки в една рецепта не е начинът да направим страхотен десерт. Може би проблемът е, че търсим кекс, а всъщност имаме нужда от сладолед. Може би дори не сме опитвали сладолед и твърде много се страхуваме да го опитаме. Метафорично казано, разбира се.
Има милиони начини да дефинираме любовта, но винаги има един фактор, една съставка, която присъства във всички тях: личността ни не отговаря само на нас самите. Личността ни е нашият дом.
Ако партньорът ни ни кара да се чувстваме спокойни и уравновесени, значи сме щастливо влюбени.
Вълнението е важна част от романтичния ни живот, но истинската любов не винаги е съпроводена от голяма страст. Любовта и вълнението се допълват, но трябва да се научим да ги разграничаваме.
Любовта има много нюанси. Срещайки се с различни хора, ние също се променяме. Приспособяваме се към новата реалност и към новия човек в живота ни.
Поянкога представата ни за любов е нездравословна, мъчителна и болезнена, затова е важно да си дадем сметка какво искаме да получим от човека до себе си.
Животът може да бъде много труден. Бедствия стават навсякъде и по всяко време и когато сме наказани несправедливо и ни е трудно, имаме нужда от любим човек, на чието рамо да се облегнем.
Една от причините да се влюбим е и фактът, че любовта ни улеснява живота, или поне така мислим. Защо иначе всеки ще търси отчаяно половинката си? Бракът означава сигурност, подкрепа до края на живота ни и сърцето ни сякаш става по-голямо, когато приемем отговорността за щастието на любимия си.
Срещаме много хора в живота си, някои от тях искат да излизат с нас, други реално излизат с нас, но ключът към щастието е да знаем какво искаме и да не допускаме едни и същи грешки всеки път. Трябва да си създадем нов модел за връзка. Такъв, който не пасва на стария ни, довел до неуспешни връзки.
Ако имаме нужда да започнем на чисто, тогава трябва да го направим. Трябва да отпратим всичко негативно и да намерим човек, с когото се чувстваме като у дома си.
Ето това е истинската любов.