Интервю на Ирина Тенчева за bliasak.bg!

Ирина, очакваше ли огромния успех, който пожъна още с първия епизод на видео дневника си?

Ирина: Разбрах, че видеото ми е пожънало такъв успех от други хора. Аз никога не съм следяла Интернет канали и дефакто нямам обективна преценка кое е успешно и кое не, как се общува с аудиторията и т.н. Но приятели, които се занимават с това, ми се обадиха и ми казаха, че за нов канал, без реклама, без редакторско рамо и без музикални клипове, е феноменално търсен и гледан. Направих една визитка, в която показах откъси от деня си, който като при всички други хора следва стрелките на часовника. Исках да се види отстрани как и аз съм вторачена в часовника си, пропускайки смислени и красиви неща около себе си. Точно за стойностните, същностните неща, мисля да правя видеа.

Защо в неделя и защо „без етикети“?

Ирина: От понеделник до петък – знаете какви роботи сме. Съботата – обикновено е претъпкана с отложени срещи с приятели, които в някакъв момент също натежават... Неделя винаги ми е бил любим ден от седмицата. Ден, в който човек може да се погрижи за себе си, като си подари хубаво изживяване, което не е съобразено с етикетите на околните за теб, нито със собствените ти свръх очаквания. Надявам се и моят влог да е нещо приятно, чакано и интимно за публиката и в неделя хората да си наливат чаша любимо питие и да отделят десет минути време за душата си. Съвпадение е, че предаванията, които съм правила за телевизии също са били в неделя...

За какво всъщност ще говориш във влога си?

Ирина: Ще говоря за нещата под повърхността. Отгоре е етикетът, но той вероятно служи за лепенка върху рана, за параван на нещо страшно или за прикриване на нещо красиво. Ще показвам малките си открития на смисъл в наглед тривиални случки от деня. Ще споделям как аз си помагам, когато не се чувствам в кондиция... За такива работи ще говоря..., каквито ме вълнуват мен.

Как дойде идеята да започнеш подобно нещо?

Ирина: Обади ми се Боряна Гидикова, която сега продуцира подобни канали за VBOX7. Каза ми, че от много време си мисли за мен и според нея трябва да направя влог, защото има много какво да кажа на хората и защото това е медията на бъдещето. Много я харесвам Боряна... Затова на срещата не й отказах веднага, въпреки че нямах никакво намерение да започвам нещо подобно. Аз тези канали ги ползвам само, за да намеря някакво музикално парче и не можех да си представя, че наистина има хора, които са развили преданост на постоянни зрители, за да гледат: как някой си боядисва косата, как готви, как се гримира, как кученце близва котенце по носа... Абсолютно безсмислено ми се струва това...

След време пак се срещнахме с Боряна и тя пак настоя: „Ирини, ако имаш опасение, че ще заприличаш на кифла, която се самоснима – забрави. Ти си различна. Влог пространството има нужда от нещо по-смислено. Вземи тази камера и ако след една седмица нищо не си заснела – тогава се откажи.“

Седмица по-късно вече имах първото видео, което видяхте.

Мислиш ли, че влоговете са новото риалити?

Ирина: Доколкото разбирам, в САЩ и Западна Европа телевизията лека полека отстъпва позицията си на най-лесно смилаема поп медия именно заради факта, че хората са се пренаситили на изкуственост. Най-успешните влогъри в света просто снимат себе си и показват това, което им е истински важно. Явно хората имат нужда от риалити в най-чиста форма.

Не смяташ ли, че риалити програмите в последно време са твърде режисирани например?

Ирина: Смятам и като зрител съм напълно отегчена от тях.

Какво мисли твоят партньор Иван за новото ти начинание?

Ирина: Иван е изключително въодушевен. И той като мен не очакваше, че влогърството може да е толкова ефективно по отношение на пълната свобода да се изразиш от една страна, и от друга – супер бързо да се намерите с аудиторията. Като човек с огромен опит в телевизионния бранш и той намира видео споделянето за перспективно занимание. Мисля, че скоро ще го видите в някой епизод и него.

Видяхме колко натоварен е дневният ти график. Как всъщност успяваш да се справиш с всичко?

Ирина: Нямам друг избор. Наистина.

За какво никога не ти остава време?

Ирина: Напоследък нямам никакво време за хобита... Живея в очакване това да се промени... Но засега не мога да се похваля, че се е случило.

Как ще избираш какво да снимаш за всеки следващ епизод на влога си?

Ирина: Има някои неща, които съм си намислила предварително. Искам да разкажа какво се случва когато махнеш етикета от челото на някого и по-важното, какво се случва ако ти дръзнеш сам да го махнеш; мисля да покажа какво на мен ми доставя удоволствие и ми връща радостта и хармонията в ежедневието... Най-вече обаче, ще се водя от събитията.

Има ли теми, по които не би искала да говориш?

Ирина: Мога да говоря за всичко, което ме интересува.

Какво ти дава за момента това занимание като емоция и усещания?

Ирина: Приемам това занимание като интересен експеримент, с който ще проверя мога ли да живея свободна и без етикети. Вълнуващо е. Като всяко ново нещо.

Какво ще снимаш тази седмица?

Ирина: Карам някакъв вирус с хрема и главоболие. Изби ми и херпес... Отделно се подложих на козметичната процедура химичен пилинг, от която кожата ми стана на огромни тъмнокафяви петна. Изглеждам брутално... Когато се погледнах в огледалото, първо си помислих, че май ще пропусна първия си епизод. Точно тогава Иван ми каза да не си лепя сама етикети и да бъда честна докрай и пред себе си, и пред тези, които ще следят канала ми. И така – замислих се за физическите несъвършенства, които могат да ни подчинят, а могат и да ни вдъхновят... Тази седмица снимах себе си изглеждаща толкова зле, колкото никога не съм се виждала преди и установих, че нямам проблем с това. Защо трябва да се стараем да изглеждаме по определен начин“пред другите”? Нужно ли ни е на всяка цена да ни считат за красиви? Как се живее с етикет “несъвършено тяло”? Сетих се за още един прекрасен и много вдъхновяващ човек, който ми отговаря на тези въпроси. Има какво да се научи от него. В неделя.