Нова година е не само един от най-старите, но и един от най-вълнуващите празници в годината.

С него слагаме ново начало, даваме си нови обещания, започваме нови начинания. Дори има поверие, че както посрещнем празника, така ще ни върви и през цялата година. Е, може би това е малко прекалено, тъй като не винаги всичко върви по план.

Празнуването на Нова година датира от 4000 години насам. Първите чествания се състояли в древен Вавилон. Всъщност, тогава Нова година била посрещана на 1-ви април. Но след въвеждането на Юлианския календар през 45 г.пр.Хр. постепенно с времето 1-ви април останал като „Лъжливата нова година“ и е възприет до ден днешен като деня на шегата.

В Египет (преди Юлианския календар) Новата година настъпвала в разгара на лятото през юли.

Китайците имали свой цикличен календар. Новогодишните им празници се състояли през февруари и били наричани „Празник на пролетта“. От 1949 година насам китайците използват Григорианския каледнар, но в някои райони все още се обръщат към цикличния. В новогодишната им трапеза задължително присъстват нарцисите.

В Я пония пък вярват, че всяка година е под знака на един от 12-те зодиакални знака (плъх, бивол, тигър, заек, дракон, змия, кон, овца, маймуна, петел, куче и прасе). А новогодишните празници продължават няколко дни.

Според Индийския календар Нова година настъпва на 22-ри март, а високосната – на 21-ви.

В дрeвна Гърция Нова година била свързвана с честването на бог Дионисий. Гърците на този ден почитали плодородието. Те вярвали, че първият човек, прекрачил дома им, носи добър или лош късмет. Поверието гласяло, че хубав късмет носят високите тъмнокоси хора.

Древните българи също почитали Нова година.Свързали го с очакването за по-добри дни. Разбира се, посрещали я с богата трапеза и безброй обичаи, повечето от които се спазват и днес. Например, на трапезата задължително има свинско с кисело зеле, печена пуйка и пържоли. Лук, чесън, жито, сушени плодове, орехи, ядки и, разбра се, туршия. Най-важна е баницата с късмети, а парчетата са толкова, колкото са присъстващите на масата. Разбира се, най-разпространеният обичай е сурвакането.

Всеки народ запазва новогодишните си традиции и обичаи, но всички те са обединени под общото вярване за предстоящите по-щастливи дни.

Щом часовникът удари полунощ, руснаците отварят дома си за гости. Прието е да си разменят подаръци и шоколадови бонбони.

В Италия пък било прието мъжете и жените да носят червено бельо, за да привлекат късмета, а на трапезата задължително присъствали свински бут и леща.

Англичаните от своя страна не празнували шумно Нова година, но всеки можел да посети, чийто дом пожелае, без покана. Единствено трябвало да носи със себе си въглища, които да хвърли в домашното огнище с пожелание да не угасва пламъкът в дома.

В Шотландия също е прието да се ходи на гости. Другият обичай е шотландците да се обличат като коминочистачи.

Щом дойде Нова година, точно в 00 ч., испанците излизат на улицата и си раздават подаръци.

Друга интересна традиция има при унгарците, които задължително на новогодишната си трапеза слагат чесън и мед.

А датчаните, за да призоват късмета си, ядат понички

Обичаите и вярванията са изключително пъстри и интересни по цял свят, но звеното, което несъмнено ги обединява е желанието за здраве, благополучие и щастие. Според много поверия е хубаво да не сме с празни джобове на празника и да прекараме пълноценно първия ден от новата година.