Надя Бенмиси среща двете си съмишленички в едно кафене в парижкото предградие Обервилие. Тук те са единствените жени, всички останали клиенти са мъже. В заведенията в населените предимно с мюсюлмани предградия на големите френски градове жени почти не се срещат. Активистките от "Femme sans voile" (Жени без забрадки) са нарочно тук - за да покажат, че мюсюлманските жени могат да се движат свободно в обществото, при това без да носят забрадка.

Жените от организацията "Femme sans voile" разглеждат снимката на малко момиче, хванало за ръка баща си. Детето е изцяло забулено, а изглежда на не повече от 7 години. Подобни сцени са характерни за Кабул, да речем. Но снимката е направена съвсем наскоро в парижкото предградие Обервилие.

"Ти си неверница!"

В Обервилие Надя Бенмиси се сблъсква почти всекидневно със свръхекстремни проявления на ислямската религия. Преди почти 25 години тя бяга от фундаменталистите в родината си Алжир и се заселва във Франция. Днес е преподавателка в едно от училищата в Обервилие. Тук забрадките и бурките са забранени, както във всички училища във Франция.

"Почти всеки ден виждам как момичета по на 10-12 години само чакат да напуснат двора на училището и веднага си слагат забрадката. В един от класовете, на които преподавам, имахме дискусия, по време на която се опитах да обясня на учениците, че в миналото всички религии са налагали на жените да носят забрадка, а в мюсюлманския свят тази традиция е съществувала още преди да е бил написан Коранът. Тогава една ученичка се изправи и ми каза, че изпитвала желание да ме убие заради това мое изказване", споделя Надя Бенмиси. Тя познава това момиче от години. "Най-много ме смути фактът, че дете, което посещава републиканско училище във Франция, може да говори толкова надъхано и с толкова много неприкрита омраза. От опита ми с алжирските фундаменталисти знам, че тя говори съвсем сериозно. Защото така е възпитана. Днес това момиче посещава едно медресе в Мали и вече не живее във Франция", разказва Надя Бенмиси.

Заедно с Надя Бенмиси срещу забрадките се бори и Надя Улд-Кечи. И нейните родители са родом от Алжир, но се преселват във Франция още преди раждането ѝ. Наскоро племенникът ѝ я наругал жестоко и я нарекъл вероотстъпница и неверница заради ангажимента ѝ против забрадките.

Кой ги забулва?

Неотдавна жените от малкото сдружение "Femme sans voile" написаха протестно писмо до председателя на френския Съвет на мюсюлманите Далил Бубакьор. През юни миналата година Съветът, самопровъзгласил се за рупор на френските мюсюлмани, публикува документ, наречен "Правила за мюсюлманите във Франция", в който се отправя призив към изповядващите исляма да уважават ценностите и разпоредбите на републиката и да спазват забраната за носене на бурка на обществени места. В същия текст обаче е записано, че носенето на забрадка е задължително за всички мюсюлмански жени. Пълни глупости, казва Надя Улд-Кечи: "Написахме на Бубакьор, че Коранът не предписва носенето на забрадка. Съобщихме му също така, че неговите възгледи се доближават до тези на радикалните ислямисти. И че това е опасно както за нас, мюсюлманите, така и за цялото френско общество. Завършихме писмото си с думите: Вашата гледна точка е анахронизъм и е опасна за обществото. Защото първото нещо, което правят радикалните ислямисти по цял свят, е да принудят жените да се забулват".

И до днес активистките от "Femme sans voile" чакат отговор от председателя на френския Съвет на мюсюлманите. Сега жените са решили да пишат и до президента Франсоа Оланд - с надеждата, че той ще се застъпи за прогонването на забрадките от обществените места.

Източник: www.dw.com