Така, опитах се да се сдържа, но не мога. Хераклит твърди, че в една и съща река не може да се влезе два пъти. Но Валери, какво ще кажеш за котетата? Всички му се нахвърлиха на горкия Валерчо, а на мен сърце не ми дава да се присъединя.

Малцина знаят, а някои от колежките от Woman.bg подозираха, но сега ше си призная: писах си с него преди няколко месеца. Искаше и на мен да ми праща билет, да съм му ходела на гости, вечери, хотели, някакви ултравелики лубриканти... Не знам защо ви го споделих последното, явно имах нужда.

Валери е от онези мъже, които интелигентните жени мразим/мразят, но тайно харесваме/харесват. Той е футболярче – не футболист, а футболярче - като освен всичко е с моделка и то с Николета, чиято професия не е много ясна, водеща е, моделка е, не знам си какво. Важно е, че се снима по фаянс, демек по плочки, усмихва се псевдочаровно пред медиите и си е играч. Т.е. не е като да не го бива в някои гимнастики. Нека се задълбочим за малко в образа на Валерката.

Той ми призна в откровен разговор, че като малък е имал коте. И много го е обичал. И понеже котето било малко, много се грижел за него - хранел го, поил го, изобщо си му било като истински домашен любимец. Освен че било плюшено. Валери му тикал така храна и вода в изкуствената муцуна, но нищо не се случвало и той плачел неистово. Ах, котето не иска да яде. Майката на Валери, Валериевата майка му правела кекс и му го носела в стаята, като виждала, че е тъжен, а той все го носел на котето и го питал: "Малко коте, кекс има ли?", а то не отговаряло, не ядяло и не отговаряло. И Валери се депресирал жестоко, водили го по психотерапевти, но нищо не помагало. Родителите му се опитали да го изненадат с подарък - малко сладко куче (вече истинско!), но това дори влошило положението. Валери само повтарял, че иска малко коте, малко коте и единствено малко коте.

Много ми е жал за малкия Валери и неговата малка мечта за малко коте. И мисля да предложа на колежките от Woman.bg да организираме една национална кампания "Малко коте за Валери" и да съберем волни пожертвования, за да купим на Валчо едно котенце и да му го подарим. Ама космато, рунтаво! Аз лично се нагърбвам с тежката задача да изнамеря добра рецепта, да я пратя на Валери, той да изпече сладкиша и да пита рошльото "Малко коте, кекс има ли?", а после да го храни с въпросния кекс.

Валери, нека не ти пука за всички тези простаци, които се гаврят с тебе! Ако инициативата не даде резултат и много закъсаш, ще ти дам моето малко коте.

автор: Ана Островска