Днес обръщаме поглед към денима – онзи верен приятел, който неотлъчно ни прави компания и допълва както ежедневните ни, така и вечерните ни парти визии.

Но за да е днес с нас и да върви ръка за ръка както с белите кецове, така и в съчетание с токчета, а защо не и допълнен от елегантна риза и балерински пантофки, той е извървял дълъг път. А точно колко дълъг ще разберете в следващите редове.

За рождение на дънките се приема датата 20 май 1873 година, когато Якоб Дейвис и Леви Щраус получават патент в САЩ за този вид панталони.

Но всъщност появяването на денима на бял свят е няколко години по-рано.

През 50-те години немският евреин Леви Щраус се мести в Сан Франциско, Калифорния и заедно със брат си и зет си отваря магазинче за търговия с галантерийни изделия и платове. Скоро открива, че златотърсачите, работещи в района, се нуждаят от издръжливи панталони при своята тежка работа и започва да им шие такива, изработени от брезент.

Въпросните панталони, с кафяв цвят, от конопени влакна и се придържани от тиранти, са изключително издържливи, поради което бързо набират популярност и Леви е засипан от поръчки.

Интересна подробност е, че панталоните дължат наименованието си джинси на факта, че върху пакетите, в които е идвал платът, нужен за изработката им, е пишело Genes, което на американски започнало да се произнася като "джинси".

След няколко месеца обаче Леви решава да замени плата, за да подобри дрехите, и започва да поръчва плат от Ним, Франция, откъдето идва и наименованието "деним" (de Nimes). Въпросният плат е бял на цвят, но това въобще не е практично за работа в мините и затова Щраус решава да боядисва панталоните в индиго.

Въпреки че Леви се опитва да подобри визията и здравината на джинсите, той все още не може да направи модел, който да е с достатъчно солидни джобове, които да издържат всички материали от мините, които златотърсачите пъхат в тях.

Нещата обаче ще се променят и то съвсем скоро.

През 1870 година Якоб Дейвис, имигрант от Латвия, който живее в Невада и има шивашко ателие там, получава необичайна поръчка. Жената на местен дървар го моли да изработи здрави панталони, защото ѝ е омръзнало постоянно да кърпи дрехите на съпруга си, които се разпокъсвали от тежкия физически труд, който той полага.

Якоб приема задачата, като за направата на въпросната дреха, използва памучен плат, боядисан с индиго, закупен от Леви Щраус. Докато работи по панталоните, той намира купчина медни нитове, които решава да постави на ключови места, за да подсили здравината на продукта.

Резултатът е повече от успешен, а успехът на новите панталони е феноменален. Съвсем естествено мълвата за тях бързо се разпространява и те добиват популярност, която лавинообразно увеличава клиентите на Дейвис.

Той осъзнава каква златна мина е откритието му, но няма достатъчно финанси, за да се поеме всички поръчки, които получава, а и за да кандидатства за патент - нещо, което е крайно необходимо, ако не иска някой да му открадне златната кокошка под носа. Затова той решава да се обърне с бизнес предложение към Леви Щраус - мъжът, благодарение на чийто плат е започнало всичко.

Така през 1872 Якоб предлага на немския евреин да станат съдружници, той приема и само година по-късно – на 20 май, двамата получават патент номер 139121 за "Подобрения при закрепването на джобове".

Продуктът им е истински хит и само за шест месеца те продават цели 70 500 бройки панталони и якета от деним. Още същата година Дейвис започва да минава двоен оранжев шев на задните джобове на техните джинси, за да ги отличи от навъдилата се конкуренция.

Има теория, че причината в България джинсите да са по-популярни като "Дънки" води началото си от 80-те, когато основно като контрабанда в страната влизат джинси Levi's серия Donkey. Надписа "Donkey" e изписан с по-голям шрифт на етикета за сметка на марката Levi's, което е вероятната причина тогавашното комунистическо общество, което не е наясно със западните марки, да го е приело като основното наименование.