В днешния 21-ви век е лесно да обвиняваме религията, расата, или произхода за това, което се случва в световен мащаб - тероризъм, заплахи и обществен тормоз.

Истината обаче е, че трябва да погледнем през призмата на хората, пряко засегнати от войната, за да разберем техните тревоги, но и техните ценности и да направим извода сами за себе си относно случващото се около нас.

Преди няколко дни ме питаха какво бъдеще предричам на Европейския съюз и първото нещо, което ми дойде на ум беше "разнообразие".

Днес ви представям няколко истории на сирийки, застанали пред микрофона на американското списание Marie Claire - гледната точка на нежната половина от бежанците.

Абир, 14 и майка й Авийн, 37

Абир е видимо спокойна, усмихната и положителна, но и не говори много. Гледа да не се отделя от майка си, докато двете са настанени в лагер в Гърция по пътя към заветната Германия. Авийн обаче решава да разговаря с нас, докато сме седнали около запаления огън и носталгично си спомня за печката на дърва, с която са се топлили вкъщи. "В Сирия имахме дом, от който вече не е останало нищо. След като беше бомбандирана, къщата ни не може да се нарече дом повече - нямаше уют, а само празнина и отломки. Надявам се войната да свърши и да се върна в родната си страна и съм сигурна, че Господ ще се погрижи за това. Като майка бях длъжна да осигуря най-доброто бъдеще както за мен, така и за дъщеря ми", убедена е тя.

Надиа, 37, разведена, без деца

"Всичко ми липсва - семейството, приятелите, мисля, че имах добър живот. Сега обаче нещата са различни и няма шанс да се върна там. Реших да замина с 65-годишната си майка и да я прекарам през границата, дори това да е последното нещо, което тя ще направи. Сега обаче нещата са различни и няма шанс да се върна там. Ако има едно нещо, което мога да си пожелая? Да мога да умра на родната си земя, а не тук, не и в Германия".

10 неща, които жените правят по-добре от мъжете

Фериел, 41, майка на 6 деца

"Тръгнахме на това пътешествие най-вече заради децата ни, за да може да им гарантираме бъдеще. Не беше никак лесно да избягаме, особено с четири деца. Казаха ни: изкачвате планината и вече сте в Сирия. Ще отнеме около час. Всъщност ни отне шест часа и тичахме, заедно с малките, но си струваше", споделя тя, като отказва да покаже лицето си, а вместо това позира като сянка на фона на палатка.

10-те най-красиви жени политици в света