Наскоро в изцяло женска компания, поредно питие и завишено настроение, се гмурнахме в океан от философски възгледи. Всяка със своята си горчива история, но със сходен край, се опитвахме за пореден път да открием „топлата вода”…

Бяхме разделени на отбори – две фатално черногледи, друга избягваща крайноститe и още една – щастлива, явяваща се нещо като рефер.

Естествено, не открихме успешната формула за връзките и подбора на партньор, а камо ли за ефикасно преживяване на разочарованията.

Но поне си направихме едно реалистично сравнение, така по женски, и установихме, че по един или друг начин животът не подминава никого. Всеки е преживял онази Голямата Любов, при всеки спомен за която нещо вътре пулсира като рана… Всеки си е имал Половинката на живота (макар и временно) и дълго след това е сравнявал всички следващи с него.

Когато това отмине, предстои нещо, което съвсем не е по – лесно! Равносметката и изборът. Да се примириш с миналото, да го оставиш да си лежи там непробудно. Представи си го като звяр, който ако събудиш ще те разкъса!

Да продължиш напред. Но не напук, доказвайки на някого си нещо, а единствено заради себе си. И след това – Изборът. Да си избереш човек, на който да изсипеш останките от надеждите си. Това, за повечето хора с разбити сърца си е доста трудна задача. Направо си е кастинг. Започват се едни проучвания - всичко, което може да е потенциална заплаха, елиминира притежателя. Един невидим списък запълва отметки с „Да” и „Не”. Също така се завихрят стратегии – ако това стане така, а това е така…

Постепенно, се заформя един прототип на Мистър Съвършенство. Много хора биха казали, че е изключително неразумно да се създава такъв прототип, защото откриването му в действителността би било невъзможно. Но тук си говорим за жени все пак!

За тях невъзможното си е чиста проба песимизъм. А аз ако трябва да ударя рамо, ще отбележа, че позитивното мислене наистина постига чудеса. Все пак, ако се оглеждаш за жаба, не се чуди, че ще срещаш жаби. Ако, обаче, търсиш „принца”, все в някой ще го познаеш.

Според мен примирението е допустимо само за нещо, което вече се е случило, отминало е. Това няма как да върнем, все още не са открили начини.

Говорим ли за бъдещето, примирението е неприемливо! Човек трябва да е алчен – за бъдещето си. Да иска повече, да иска всичко.

Нали знаете приказката, че сме големи, колкото големи са мечтите ни. Ето това проповядвам и аз! Тези, които не подбират, не държат на най – доброто – те са неуверени и не уважават себе си.

Мистър Съвършенство го има, има по един за всички. Нали знаете, съвършенството е относително понятие, защото всеки сам си го определя.

Плановете на живота често не съвпадат с нашите, но нека вярваме, че и това е за добро.

Не се страхувайте да си правите списъци, да си измисляте образци, а когато го срещнете, не забравяйте да почерпите приятелките си, защото преди и след… Те винаги са с вас!

Автор: Наджин Расимова