Годината е 1981, а мястото – самолет, готвещ се да излети от Париж в посока Лондон. Джейн Бъркин се опитва да намести сламената си чанта на мястото за ръчен багаж. За нещастие, съдържанието й се разпилява на пода и англичанката е принудена да събира вещите си, докато мъжът на седалката до нея я съветва да си взема чанта с джобове. Тогава Джейн отбелязва: „Когато Hermès създадат чанта с джобове, тогава ще си купя такава“. Какъв късмет, че този мъж е не кой да е, а изпълнителният директор на Hermès Жан-Луи Дюма! Той явно взема твърде на сериозно тревогите на модната икона, защото през 1894 създава идеалната за нея чанта, която дори носи името й.

Цената й варира между 7000 и 150 000 долара, а за дължината на списъка с чакащи се носят легенди. Това не е чанта, а „Бъркин“, казва любезният продавач-консултант на шокираната и огрочена Саманта Джоунс от „Сексът и градът“, на която току-що е съобщил, че трябва да чака пет години, преди да се сдобие с мечтания аксесоар. Това е чанта, която не се купува само с пари, а със статус и влияние.

Колкото до самата Джейн Бъркин, макар многократно да е споменавала колко поласкана се чувства от факта, че е кръстница на най-емблематичната чанта в модната история, признава, че притежава само един модел, който дори не носи често, защото е твърде тежък. Джейн Бъркин приема с чувство за хумор популярността на аксесоара: „Когато имам концерт пред американска публика, хората често възкликват ‘Бъркин? Като чантата?’, а аз им отговарям ‘Да. А сега чантата ще ви попее.’“. Би било тъжно, ако заради „Бъркин“, забравим за Бъркин – актрисата, певицата, вечнaта модна икона и не на последно място музата на Серж Генсбург.

Родена е през 1946 в семейството на актрисата Джуди Кембъл и Дейвид Бъркин, герой от Втората световна война. Джейн пази много скъпи спомени от детството си и има прекрасни отношения с членовете на семейството си и най-вече с брат си Андрю, известен сценарист и режисьор. Двамата са много близки. Той става свидетел на романса между Джейн и Серж Генсбург, когото той искрено обича и уважава. Тримата често се забавляват заедно до малките часове на красивите парижки нощи.
Андрю не таи толкова топли чувства към първия мъж в живота на Джейн, композитора Джон Бъркин, за когото тя се омъжва едва на седемнайсет. През 1967, две години след сватбата им, се ражда дъщеря им Кейт, но година по-късно двамата се разделят. Междувременно Джейн вече е направила първи стъпки в кариерата си на актриса. Първата си роля получава съвсем случайно, по невнимание. Отива в погрешния театър, където се провежда кастинг за роля на глухонямо момиче в пиеса на Греъм Грийн. Въпреки че се явява неподготвена, Джейн получава ролята и така започва аферата й с театъра и киното.

Най-важното й превъплъщение е във френския филм „Slogan”, където си партнира с мъжа, който ще се окаже любовта на живота й.

Първоначално Джейн изпитва неприязън към Серж и споделя в писма до брат си колко ужасно се държи с нея екранната й половинка. Джейн и Серж доказват, че клишето за тънката граница между омразата и любовта е напълно вярно и бързо я прекрачват. Двамата се превръщат в една от най-легендарните двойки на ХХ век. Той – загадъчен, грозноват, но безкрайно талантлив, тя – 18 години по-млада от него, красива и елегантна. Заедно със Серж цяла Франция се влюбва в новата половинка на своя обичан поет, музикант и кино деец.

Джейн Бъркин не е най-добрата актриса и певица на своето време, но притежава друг талант – да придава на всичко, до което се докосне, стил и изтънченост. Тя не е традиционна красавица, но сякаш именно недостатъците й я правят уникална и съвършена. Чаровното разстояние между зъбите и плахият поглед, полуприкрит зад небрежен бретон, са нейна запазена марка. Стилът й е непретенциозен, но запомнящ се. Джейн Бъркин се смята за една от основоположниците на стила „tomboy” – често носи момчешки дрехи и кройки, без да губи женственото си обаяние. Дънки и тениска или пуловер с V-образно деколте, понякога сако и деликатно подаваща се над него бяла яка, а вместо луксозна чанта - кошница.

Това е образът на Джейн, греещ от папарашките снимки, от филмите и музикалните й клипове. Всъщност кариерата си на певица тя дължи най-вече на Генсбург, който я прави своя неизменна дуетна половинка. Най-емблематичната им песен, разбира се, е скандалната заради неприкритата си еротика "Je t'aime… moi non plus". Серж записва песента през 1967, като във версията от тази година женските вокали изпълнява тогавашната му партньорка Бриджит Бардо, на която е посветена песента.

Всъщност, ако Бардо не бе помолила Генсбург да напише за нея най-красивата любовна песен, която може да си представи, "Je t'aime… moi non plus" нямаше да съществува. Връзката между двамата френски идоли приключва, а записът така и не прозвучава в ефир, поне до 1986. През 1969 Серж прави нов запис, този път с новата си половинка. Песента шокира света, а папата и десетки радио станции я заклеймяват като обидно провокативна.

Романтичната история на Джейн и Серж продължава 13 години. Френската актриса Шарлот Генсбург е плод на любовта между тези икони на ХХ век.

Причината за разрива в отношенията им е тежкият алкохолизъм на Генсбург, който през 1991 отнема живота му и оставя огромна празнина в сърцето на Джейн. След раздялата си с френския гений англичанката има връзка с режисьора Жак Доалон, от когото има дъщеря - Лу Доалон, също модел, актриса и певица. Никой мъж обаче не може да замести Серж.

Днес 67-годишната Джейн Бъркин живее сама във Франция. Ако попаднете на нейни интервюта за британски медии може да я объркате за парижанка с много добър английски.

Все още тъжи за своята погубена любов и за дъщеря си Кейт, която през 2013 решава да сложи край на живота си. Занимава се с благотворителност, продължава да се снима в кино ленти и да участва в музикални проекти. Не се страхува от годините, дори се шегува, че колкото и да не й харесва фактът, че остарява и вече е прехвърлила шейсетте, се смята за късметлийка, понеже никога не е била чак толкова красива. Въпреки тази скромна самооценка историята ще помни Джейн Бъркин като една от най-големите красавици и модни икони на ХХ век.

Автор: Ивана Апостолова