На 15-ти юни се отбелязва денят на равносметката за всичко сторено от нас, волно или неволно, съзнателно или не – накратко, „Видовден дойде“. Ха, честито!

Народният календар е предвидил именно днешния ден за определяне на наказание и „разплата“ за всичко, което сами сме надробили по житейски си път (ще сърбаме попарата, няма как) и за всички, които са ни мислили и правили недобри дела (меко казано). Поверието гласи, че градушката пада от небето като възмездие за извършените грехове и на днешния ден наяве излизат всички сторени злини. Вида досущ като Темида следи за изпълнението на наказанията в „Деня на Страшния съд“ – с тази разлика, че го прави с широко отворени и всевиждащи очи. Сигурна съм, че всеки от вас би се зарадвал на доза справедливост от Всевишния, поне на днешния ден – така де, за освобождаване на социалното напрежение, както се казва.

Тази своеобразна нашенска еманация на „Биг Брадър“ притежава по-страшна сила от будещия страх свят на Оруел, защото в случая и природата е съюзник в уреждането на сметките и правдата. Така де, „Господ забавя, но не забравя“. Всеки рано или късно си получава заслуженото, умножено в пъти – и хубавото, и лошото. Така съм чувала от старите хора. Те твърдят, че е вярно. Важно е да оставим нещата да се наредят от самосебе си, ние не бива да търсим възмездие – все пак, хора сме, всички грешим и „отмъщението“ не е наша работа. Доверете се на силата на тази, която „види“.

Нека се поздравим подобаващо!

Честит Видовден на шефа ти, който максимално умело те експлоатира и манипулира чувството ти за дълг (срещу крупната сума от 700 лв. бруто на месец), докато ловко обира плодовете от твоя труд и се надува пред шефовете над него. След време, по едни или други причини, най-ненадейно същият този серсемин ще остане без екип и ще започне да върши, ще не ще, и твоите „нисши“ задължения. Всички знаем, че най-много боли, когато се пада отвисоко.

Видовден идва и за твоята колега връзкарка (откровено неспасяем слуай)! Докато ти вечеряш отново в офиса, тя е забравила, че е била на работа и се шляе вече трети час в мол-а. Разбира се, че взима повече бонуси от теб, а ти си принудена да спасяваш малоумните й грешки, заради лоялност към екипа. А и сърце не ти дава да постъпваш непрофесионално. Скоро ще я видиш в номинациите за служител на годината, а ти няма да откриеш името си в списъка. Същата персона с усмивка ще ти влезе в положението, като ти обясни как не трябва да се впрягаш за такива работи... И тя самата знае какво я очаква, когато нейният баща/чичо/вуйчо/девер/калеко/любовник, по една или друга причина, изчезне от хоризонта, както обикновено се случва.

Честит Видовден и на лицемерните ти роднини, които се опитват да се месят в твоето семейство, дават непоискани съвети и, меко казано, оказват цялостно негативно влияние с неясни цели. Те, сериозно взели се в ролята на твои съдници-Видовци, след време стават маргинални образи в левия ъгъл на една вече затворена житейска страница. И виждат отстрани как семейството ти продължава сплотено напред, по-здраво отвсякога, а ти се чудиш защо някога си позволявал всичко това да те впечатлява...

Да не пропусна да честитя днешния ден на приятелите ти, с които си израснал от дете и си споделял всичко, но понеже си решил да се ожениш и да създадеш свое семейство, спират да те търсят. Съдят те, защото „някаква жена“ те е променила толкова, че вече не запиваш с тях до сутринта. Какъв мъж под чехъл си станал, за срам и резил! Тяхна голяма болка може да се окаже самотата на празния дом...

Видовден идва за човека, на когото така разпалено обясняваше колко много искаш да учиш право и заради изпитите четеш усърдно всяка вечер след работа в кварталното кафене. Спомняш си какво ти отвърна ехидно, нали: „Адвокат ще ми ставаш! Я се съвземи, бе! Хахаха“ и как разцепи улицата със смеха си. Кой знае, може би за него сега едно от най-големите удоволствия в живота е да се отдаде на ежедневно старателно лъскане на автомобила си.

Честит Видовден на онзи егоцентричен ревнивец, който беше на косъм да скапе живота ти. Разделихте се окончателно, а той ти заяви с презрение, че едва ли някой ще те обича повече от самия него, защото имаш „непоносим характер“, плюс една камара лоши навици, които те правят недостойна за истинска обич. Знаете ли какво? Сега този малодушен мъж научава, че скоро си се омъжила и... си щастлива, представи си!

Вида няма да пропусне и този работодател, който търси да наеме добре изглеждащи млади служители за позицията „лаборант в химическо предприятие“, а квалифицираните хора с над 20-годишен опит по специалността, които доскоро самоотвержено са обучавали именно новопостъпилите и „зелени“ техни колеги, са моментално игнорирани от списъците. „Еми, той е чукнал 50-те години, закъде тепърва...?!“. В този момент сестрата на същия работодател му звъни по телефона, за да му се оплаче. Изпаднала е в същото положение и иска от него да измисли нещо, че няма кой да й плаща сметките...

Честит Видовден на бащата, който плати кандидат-студентския изпит на сина си! И на клюкарките от входа, които през ден те малтретират с въпроса дали си бременна, защото, като са те погледнали, леко небрежно, вече имаш коремче, „а и... време ти е“... Вида да си му мисли, аз не мога и не искам.

Ако на днешния ден вече сте се сетили за някого, който ви е навредил, целенасочено ви е прецакал и раната още пари, помислете си за Вида и какво знаят старите хора за нейните способности – нали запомнихте, че тя връща в пъти от същото. Не изпадайте в дълбоко униние. Приемете всичко с достойнство, не плачете, не викайте, не се тръшкайте. Направете нещо хубаво за себе си или за някой непознат – напук на стореното. Бавно и полека ще ви олекне. Руши Видинлиев хубаво го е изпял в една позабравена песен, макар да е имал предвид предимно любовни несгоди: „Знам, един ден слънцето ще изгрее, но от друга страна. Връща се всичко. Засега, когато вали, не искам да боли. Всичко се връща...“.