В последно време наблюдаваме изключително разнообразни тенденции, що се отнася до идеала за женската фигура.

В продължение на десетилетия всички жени се стремяха да бъдат слаби, дори болезнено слаби, покрай моделите, които нашумяха през миналия век, например Туиги. Модата винаги е насърчавала да бъдем фини и стройни, но в последните няколко години все повече започва да се налага другата крайност – plus size моделите. От друга страна много дами се стремят да спортуват повече, за да имат сочни стегнати задни части, защото това е част от разбиранията ни за красота днес. Но къде е истината?

Още в дълбока древност се е смятало за красиво да имате бледа кожа, защото това било знак за аристократичност, а тъмният тен бил свързан по-скоро със слугите, тъй като се смятало, че те потъмняват, заради непрекъснатата си тежка работа под преките слънчеви лъчи. Днес тези разбирания отдавна са останали в миналото и почти всяка себеуважаваща се красавица посвещава много усилия и време, за да изглежда като целуната от слънцето.

Същото се случва и с идеала ни за женското тяло. Както света, технологиите и хората, така и разбиранията ни за красота се променят постоянно.

С напредването на еманципацията, жените започват все по-късно да се омъжват, да раждат, заемат важни ръководни позиции в обществото и най-заклетите феминистки отричат всичко, което е било прието до момента. По този начин се налага и новата мода, която проповядва дамите да бъдат по-закръглени. Все още съществуват противоречия, относно това дали една жена трябва да бъде болезнено слаба, или пък много закръглена, за да бъде красива.

Завръщаме ли се отново към женствените извивки? Или по-скоро предпочитаме да бъдем стегнати и силни? Или залагаме на нежната слаба фигура?

Истината е някъде там...