"Какво е искал да каже авторът?" е най-вредното нещо, което са ни казвали в училище.

Сигурно заглавието на материала ви е върнало в безкрайните часове по литература в гимназията, в които четяхме бавно и мъчително дума по дума, запетая след запетая, мъчейки се да открием скрития смисъл, който се крие между редовете. Да, помните ги много добре, защото като че ли литературният анализ остава част от живота ни много след като чуем училищния звънец за последно. В качеството си на жени, съзнателно или не, признато или не, не можем да прочетем нито едно съобщение, без да се попитаме какво е искал да каже авторът му (който най-често е обектът на нашата любов). Сигурно не веднъж ви се е налагало да помагате в анализирането на най-простички разговори на своя приятелка, която е склонна да отдели часове на реплики, зад които най-често не стои скрит смисъл. Ето какво установихме сестра ми и аз след поредния двучасов анализ, който направихме след на пръв поглед елементарен Facebook разговор, съдържащ главни точки като: "Дали наистина ме харесва?“, "Не, няма да му отговоря веднага, защото ще си помисли еди-какво си“, "Сигурно не ме харесва“, "Ще му пиша“, "Няма да му пиша“ и "Как мислиш, какво е искал да ми каже с това?“ :

1.Авторът е искал да каже точно това, което е написал

2.Една Nutella никога не е достатъчна

3.Тази рокля ми седи чудесно

4.Той сигурно ме харесва, просто не умее да се изразява

С други думи – нищо важно. Така и не се разбрахме...