Някои си мислят, че той е радост, която лети и пърха около нас... и се чуди на чие рамо да кацне. Други са убедени, че е съставна част от въздуха, който дишаме. Трети не искат и да чуят за него, а има и такива, които го чакат философски и с благодарност, защото без него хлябът не би се родил. Той благотворно пои цялата земя – ниви и градини, за да може на пролет да достави първата живителна глътка на семенцата. За да могат те да оживеят...

Никога не е излишно човек да пофилософства по адрес на Снега. На онзи мек и гальовен първи сняг, в който ти иде да се търкулнеш като малко дете и да поиграеш жизнерадостно и на воля в пухкавата му прегръдка. Само си представете снежните игри, които дори и пясъкът на морето не може да предложи. Блазе им на ескимосите, които даже къщите си строят от снежни тухлички.

Уви, не всички възрастни пазят детето в себе си и изпитват възторжени чувства от феерията на кротко падащите пред очите им снежинки. Повечето от тях се сърдят, мусят, недоволстват, забравили вълнението, което те самите са изпитвали, когато са били деца. Но не за тях е думата ни. За децата, за тях ни е мисълта. За децата и снега. За малките и любопитни човечета, за които зимата и снегът са най-прекрасното и дългоочаквано бяло вълшебство. Няма дете, което да не се радва на първия сняг. Достатъчно е само да потънеш тихо в кротките и широко отворени детски очи и да почувстваш заслепяващото очарование на снежното чудо пред себе си.

Само си помислете – толкова много си импонират думичките "сняг" и "детство", че за всяко пораснало и непораснало дете, те са НЕРАЗДЕЛНИ. И колкото и да се пише, спори, говори и одумва по адрес на снега, за него най-вече... се мечтае..., стига детето в теб още да живее.

Защото ако попитате едно дете какво за него е първият сняг, то със сигурност ще ви отговори така:

Да заровиш ръце в пухкавия бял юрган и да изваеш най-хубавата мъничка "планета" между дланите си.

Да се замерваш с приятелите си с тези малки снежни "планети" и всичко това да те разсмива до сълзи.

Да погледнеш една снежинка под микроскоп и да останеш удивен и трогнат от многообразието на съвършенството, което само природата може да постигне.

Да се търкулнеш в прясната бяла пухкавина, да легнеш по гръб, да размахаш ръце и крака и да сътвориш твоя снежен ангел в снега, като че ли си се сгушил в сянката на ангела, който бди над теб от люлката и във всичките ти дни.

Да разбереш, че шейната на Дядо Коледа вече е готова за път, и много скоро ще пристигне с пълния догоре вълшебен чувал с подаръци.

Да усетиш тайнствения необяснимо сладък вкус, който не може да бъде сравнен дори и със сладолед.

Да създадеш най-усмихнатия Снежен човек с помощта само на няколко копчета и един голям очарователен морков.

Защото, съгласете се, който твърди, че Снежният човек, сътворен от детските ръце, няма душа, и то засмяна до уши, дълбоко греши!

Автор: Антония Михайлова