Чували ли сте за синдрома "Уелнес"? Звученето му може да бъде от чуждо, назоваващо благополучие в превод от английски език, но желанието за комфорт и спокойствие е познато на повечето от нас - съзнателно или не.

В търсене на щастието, всеки един от нас е склонен да отключи кутията на Пандора, криеща риск от свръхзависимост и желание за контрол във всяко едно отношение. Принципно, предпочитаме да сме добре, отколкото зле, но в един момент, превръщаме рутината в тирания.

Това се наблюдава, особено при тези от нас, които спортуват или следват определен хранителен режим. Истината е, че това "заболяване" е открито през 60-те години на миналия век в САЩ. Редом с т.нар. "хипи" течение, основаващо се на културната революция и социални промени, се развиват нови обществени възгледи. През 80-те феномеонът става масов, благодарение и/или заради медийните, философски и психологически намеси на специалистите по света.

В интерес на истината, ако се замислите, това социално явление е въз основа на икономическата, политическа и обществена ситуации. Да. Заобикалящият ни свят изглежда (и, може би, е) толкова несигурен и нестабилен, че всеки един от нас иска да владее касаещите го ситуации, колкото се може по-добре. А какво по-лесно и достъпно от това да живеем живот си така, както си го представяме - правейки това, което ни удовлетворява. Следователно, някои от нас следят зорко своето тегло, други - спортуват за освобождение от стреса, трети се отдават на духовни практики и не само.

Какво лошо има в това ли? Рискът от зависимост. Живеейки в свят, където (почти) всичко подлежи на промяна, формираме навици, които могат да се превърнат в мании. Заслепени от ярката реалност, търсим начини да обогатяваме ежедневието си. Спорт, диети, книги, философии... множество методи за разнообразяване на живота. С тази разлика, че (не)съзнателно разбираме, че малко са факторите, носещи ни истинско удоволствие. Тогава настъпва началото на края. Приятното се превръща в непоносимо. Здравословното в опасно. Хубавото в лошо. Честите тренировки, хранителните режими, здравословните навици... това, което ни е носило радост, спокойствие и баланс, изведнъж се превръща в ад. Непосредствено организираме собственото си падение.

Обсебени от мисълта за щастие, сами почерняваме живота си! Затова нищо крайно, не е добре. Смеем да твърдим, че "уелнес" животът се основава на равновесието между удоволствието и лишението - свободата и разума. Никой освен нас не може да ни спаси. Наблюдавайки се трезво, имаме шанс да предотвратим фаталния край!

Какво обвързва той ли? Конфликти със семейството и близките, самозабравяне, душевно изгубване, илюзии и не само... Здравословните проблеми също са част от евентуалните опасности. Прекомерните спортуване, диети и др. могат да доведат до физически и психически увреждания, включително хранителни разтройства. Нека бъдем щастливи, но не на всяка цена. Нека живеем, не да съществуваме.