Мерило за степен на цивилизованост и наличие на добродетели в едно гражданско общество, каквото за жалост ние не сме, е отношението му преди всичко към децата, слабите, болните и възрастните. В това число и към онези, от които зависи културното развитие на една страна, а оттам и оформянето на интелигенцията – хора на изкуството, учители, просветители и т.н. За съжаление в последно време у нас се налага една все по-ужасяваща тенденция на въздействие, целяща обезличаването и затъпяването на обществото ни, а оттам и по-лесната манипулация над него. И като зловеща кулминация на тази престъпна политика е унизителното отношение към майките на деца с увреждания.

Отчаяни и обезверени от бездушието и безразличието, от забравата, обзела институциите и огромна част от населението на страната ни, те са онази измъчена част от общетвото у нас, която най-често извива своя агонизиращ вопъл за помощ и разбиране, оставащ все така нечут като глас в пустиня.

Днес, за трети пореден път от началото на тази година, родители на деца с увреждания се събраха пред Народното събрание в София под формата на жива верига. 20 неправителствени организации от 10 града в страната ревностно застанаха зад тази инициатива.

Исканията на хората с увреждания не са свързани с икономическо подпомагане. В писмо до премиера и до министрите на труда и социалната политика и на здравеопазването, огорчените родители настояват за изработването на закон за личната помощ, в който апелират за създаването на подробен електронен регистър, по заболявания. Целта е децата и хората с увреждания и техните близки да получават адекватно на нуждите им финансиране за лична помощ от бюджета. Организаторите на протеста предупреждават за ефективни "гладни протести" пред сградата на Министерския съвет, ако това не се случи в най-скоро време.

Ето какво още настояват от организациите:

- Хората с увреждания и родителите на деца с увреждания да получават финансиране за лична помощ от бюджета не по-малко от две минимални работни заплати;
- Достъпът до лична помощ да се основава на индивидуалните потребности на лицето с увреждане;
- Средствата за лична помощ да се отпускат след анализ на потребностите и нуждата от придружител от отговорните институции /ТЕЛК, НЕЛК, лекуващ лекар/;
- Да се преразгледа идеята за ограничаване или отнемане на правото на пенсия, когато хората с увреждания получават доходи от трудова дейност.

Само за сведение, 124 лв. е заплатата на личен асистент у нас. Как да живее една майка с дете с увреждания с тези пари, и как би оцеляла тя и семейството й, ако има и други деца?

Знаете ли, че България е единствената страна в Европейския съюз, в която хората с увреждания и родителите на такива деца кандидатстват за личен асистент всяка година, молят се да бъдат одобрени всяка година, да доказват, че детето им продължава да боледува от, забележете, нелечима болест всяка година?! Абсурд, който съществува само и единствено у нас и на който е крайно време да се сложи край. Кога ще се случи това, е въпрос с неизвестен отговор.

"Ние искаме единствено да спазват наредбите, основани на изконните послания за хуманизъм и справедливост, заложени в "Конвенцията за правата на хората с увреждания", апелират майките пред парламента.

А ние, за кой ли път, повтаряме, и пак ще повтаряме: Отговорност на всяка държава е да полага оптимални усилия за благото на своите поданици, предано да служи в името на тяхното благосъстояние, на тяхното здраве и щастие, на техния пълноценен и независим живот. Но грижата към онази най-неоправдана част от населението – наречена “невидими“ граждани - болни, бедни, старци, инвалиди и т.н., е неин най-висш дълг! Дълг е и на всеки един от нас да окаже подкрепата си, да прояви състрадание, разбиране и любов към всички тях. Защото децата с увреждания ги има. Въпросът е, нас има ли ни?

Автор: Антония Михайлова