Знаете, че Герито-Николчето ми е идол. "Ела и си вземи", "Момиче като мен" и "I'm The Queen" бяха заявки за вселенски хитове, но едва сега, с третия хит на Гергана Николаева, можем да проследим истинското артистично израстване и превръщането ѝ в явление с енормични размери в музикален план. Но нека не ви губя времето, започваме с разбора, но не от самото начало на многопластовите лирики, а с определени highlights, които могат да оставят отявлени текстописци да се дивят и възхищават, да боготворят изпълнителката и да мечтаят да са част от следващия ѝ проект.

“Да, ще бъда мно'о готина и луда.
Такава съм - това не е заблуда, не.
Мога да съм нежна и груба.
Готина, яка и много откАчена.”

Аз лично се разчувствах, защото още в почти началните редове на текста Герито признава нещо много лично и съкровено, а именно, че страда от биполярно разстройство: тя е и нежна, и груба. Тя осъзнава изключителните позитиви на своята физика ("готина, яка..."), но не се свени да се заяви като бъдещ пациент на психиатрично заведение ("откАчена"). Това е наистина тъжна и прочувствена изповед на млада дама, която знае какви терапии и дългогодишни сеанси при специалист ѝ предстоят, така че можем да възприемем тази ѝ Сизифовска роля в един обречен свят на жалки нейни имитаторки. А, да - ако гледате клипа, няма как да пропуснете прическата на Г.Н. - дълга конска опашка, която е много фина алюзия към думите на Ницшевия Заратустра от главата "За стари и млади женички": "При жена ли отиваш? Не забравяй камшика!", а тук Герито е и изпълнител на присъдата, и нейн потърпевш. Изключително възможно е това желание за самобичуване - символиката тук е изключително ясна - да е просто част от причината, поради която певицата се определя горе в текста като "откАчена". Но се разсеях малко, нека продължим нататък.

“Затвори тая уста.
Преглъщаш канела, но не гордостта.
Мога да бъда лимон или мече.
К'во ти се пада - тегли си късметче.”

Не очаквах, че Герито ще стигне чак до Франк Хърбърт, но съм категорична, че елементът с канелата е намигване към т.нар. "подправка", която се среща в легендарния роман "Дюн". Не съм обръщала внимание дали очите на изпълнителката са сини, но ако са, всичко е ясно - попрекалила е с канелата. И вече я виждам като един нов Куизац Хадерах, който ще поведе историята на планетата Аракис или поне на държавата си България в съвсем нова и вълнуваща посока. И предполагам на всички е ясно, че "К'во ти се пада - тегли си късметче" е превъзходен пример за интертекстуалност и елегантен самоцитат към "Какво ще ти се падне? Изненада". И за последно ще обърна внимание на един рефрен, който никога няма да можете да забравите.

“Яката дупара, яката дупара!
Сега ша ва запаля, сега ша ва запаля!
Яката дупара, яката дупара!
Сега ша ва запаля, сега ша ва запаля!
Кой ши я бара, кой ши я бара?
Кой ши я бара, кой ши я бара?
Кой ши я бара, кой ши я бара?
Барай, давай, барай!”

Това е очевидна реклама на собствените gluteus maximus от страна на Герито-Николчето. И така и трябва да бъде - ходило е момичето на фитнес, спортувало е, така че трябва да се похвали с дупе, ъъъъ, извинете - дупара. Интересно е обаче, че тези тренировки явно отключват в съзнанието ѝ странни пиромански наклонности, които са отправени в директна заплаха, по-отиваща на Майкъл Корлеоне например. Кого иска да запали певицата? Конкуренцията, разбира се. И това няма как да не се случи с такъв хит - говоря метафорично, разбира се, и в никакъв случай не я подстрекавам да подпалва когото и да било. Само ѝ стискам палци и нямам търпение за следващия хит. Барай, давай, барай, Гери!

Автор: Ана Островска