Днес християнският свят почита св. Анна като закрилник на семейството, брака и майчинството. Тя е и покровител на девиците и бременните жени.

Както се разказва в библейската история, Йоаким и Анна дълго време нямали деца. След продължителните им, силни и пламенни молби да си имат рожба, които те отправяли години наред, Бог се смилил над тях и изпълнил горещото им желание. Един ден, докато Анна се разхождала в градината, при нея се явил ангел и казал: "Анно, ще родиш дъщеря и ще я наречеш Мария!" След девет месеца се родила бъдещата майка на Исус. Една история, която ни казва, че когато вярваш силно, мечтата ти се сбъдва...

Традиции и ритуали

Нощта, предхождаща празника, е време на заклинания, прокоби и магии. През нея магьосници, вещици и врачки най-лесно установяват връзка с дявола, мъртвите и демоните. Те се появяват около огъня като мушици. Затова стопаните палят пред всяка врата огън с тор, ръсят пепел и просо около стопанските постройки.

Момите посаждат пшеница в гърне и топят клонки от вишна или ябълка във вода и ги оставят край огнището. Ако до Нова Година пшеницата поникне и клонките се разлистят, момата ще се омъжи през следващата година, и то за добър момък.

Народът почита деня и като празник на врачките.

Поверията твърдят, че в тази нощ черните магии „хващат“. Затова строго се спазват различните забрани: жените не работят нищо, не бива да пипат вълна, за да не се разболеят децата и добитъкът; мъжете не бива да излизат от селото, защото по поляните играят самодивите и видят ли мъж, отвличат го.

По повод празника ще се опитаме да направим бегъл поглед над това какво означава да си майка, каква е нейната мисия и роля в развитието и живота на детето.

На първо място, разбира се, да си майка не означава да се отнасяш като господар над детето си, да налагаш собствен вкус, мироглед, мисли, емоции и чувства над неговото съзнание, да контролираш живота и съдбата му според собствените ти възприятия и потребности.

Детето не е притежание. То е послание, велика възможност да отдадеш от съществото си най-доброто, на което си способен и те е научил животът, да станеш пряк участник в духовното усъвършенстване на един нов мъничък човек.

Майчинството е преди всичко любов. То е свещен дълг и отговорност. Отговорност да отгледаш, да възпиташ, да дадеш насока, да вдъхнеш кураж, да култивираш добродетели, да дадеш пример, да посочиш звездите, и след като направиш всичко това, да пуснеш рожбата си на свобода, да й дадеш шанс сама да направи своя избор, своя път и място в живота.

Майчинството е дар. Дар, който трябва да почувстваме със сърцето си и да го приемем като благодат и благословия.

Майчинството е най-красивата роля в живота на всяка жена. То е несравнимо изживяване. Нова емоция, обогатяваща душата. Майчинството е нежност, самодисциплина, кураж, вяра, вдъхновение, сила и смелост.

Да наблюдаваш със собствените си очи как едно мъничко крехко създание се развива, променя, натрупва все по-нови и нови умения, е докосване до чудото на природата, до тайнството и величието на живота.

Първата усмивка, първото зъбче, първата сричка, първите стъпки, първите думи – всичко това извиква у нас, родителите, неописуеми чувства на възторг, вълнение и преклонение пред тайнството на битието.

Майчинството е да общуваш с детето си и с всеки изминал ден да се учиш на все повече неща от него.

Защото децата са тези, които с невинността и любопитството си към живота, ни учат да се усмихваме, да забелязваме малките неща, които осмислят и изпълват с пулса на щастието всяко едно наше дихание.

Майчинството ни прави по-добри, по-благодарни и състрадателни, по-чисти и по детски жизнерадостни, по-влюбени в Живота и във всичките му най-красиви измерения.

Четете още: Успение на св. Анна - покровителка на бременните и децата