Днес се навършват 174 години от рождението на великия български поет и революционер Христо Ботев. По този повод обръщаме поглед към него, но този път не към творчеството му, а към личния му живот.

Той открива любовта на 27-годишна възраст, разбира се, изпитва увлечения и като по-млад, но симпатиите му са мимолетни. Голямата му любов е само една - Венета Стоянова Везирева. Няма как да не подчертаем, че заради чувствата си към поета Венета отхвърля охолния начин на живот на семейството си и живее в бедност и мизерия с любимия си.

Венета, родом от богат търновски род, е омъжена от родителите си едва на 17-годишна възраст за заможния търговец Дончо Петров. Година по-късно тя ражда сина си Димитър, но дори той не успява да донесе щастие в семейния живот.

Поради това през 1870 г. младата дама взема немислимото по това време решение да на­пусне мъжа си. Въпре­ки консервативните раз­бирания на обществото Венета получава под­крепата на майка си, която решава да прати дъщеря си и внука си в Бу­курещ при брат си – за­можния владика Панарет Рашев, за да я спаси от одумването на съгражданите им.

Венета и майката на Христо Ботев - Иванка, в Женева през 1892 г.

Именно в румънската столица Венета се запознава и с поета-революционер Христо Ботев, който по това време живее в бедняшка стая, намираща се близо до заможния дом на владиката. Интересна подробност е, че вуйчото на Венета недолюбвал Ботев, защото поетът открито го напада и осмива в някои свои фейлетони, наричайки го "оцет Панарет" и "отец Магарет". Въпреки това по стечение на обстоятелствата поетът-революционер присъства на обяда след църковната служба, организиран по традиция от владиката. На въпросното събитие е и първата среща на Ботев и Венета, като според историци любовта между двамата пламва от пръв поглед.

Когато връзка­та им се задълбо­чава и Венета няма как повече да я крие от вуйчо си, Ботев предлага на любимата си да се пренесе в бедния му дом заедно със сина си. Без много да му мисли, тя изоставя охолния начин на живот и вуйчо си и отива при поета. Заради решението ѝ владиката прекъс­ва контакти с нея и дълго не успява да прости предател­ството.

Интересно е, че първоначално Ботев не иска да сключва брак с Венета и я убеждава, че това е излишно и честната му дума струва много повече от всяка църковна церемония.

Това обаче не отслабва любовта на младата дама. Не я разколебава и фактът, че в семейния дом, състоящ се само от една стая, често нощуват бедни българи – сътрудници на вестника и бъдещи четници. Венета е щастлива с Ботев и с охота се грижи не само за него, но и за съратниците му.

През пролетта на1876 г. на бял свят се появява и плодът на любовта между Ботев и Венета – малката Иванка. Уви поетът-революционер не успява да види как дъщеря му пораства, защото само месец след рождението ѝ той повежда 200 смели мъже в опит да освободят България.

След смъртта на Бо­тев Венета остава сама с двете си деца и без никакви доходи. Тя е принудена да работи като прислужница, за да спази заръката на починалия си любим и да образова децата си. Малко известен, но срамен факт е, че съпругата на великия Ботев получава пенсия от едва 30 лева, която не стига дори за покриването на най-основните нужди на семейството. Въпреки това във вестниците се появяват публикации, че тя иска да се възполз­ва от славата на мъжа си и да живее охолно на негов гръб. Огорчена, гордата Венета се отказва от мизерните 30 лева, зашивайки оглуши­телен шамар за тога­вашните политици.

През 1906 г. тя понася втория го­лям удар в живота си. Едва на 30 години от този свят си отива дъщеря ѝ. Това съкрушава майката и тя до края на живота си не успява да се съвземе.

Венета умира през 1919 г., като по думите на сина ѝ точно преди да си отиде от този свят, тя му връчва най-съкровеното нещо в живота си – прощалното писмо от любимия си Ботев.

Прощалното писмо на Христо Ботев до Венета и децата им Димитър и Иванка, написано на кораба „Радецки“