На днешната дата преди 125 години си отива един велик писател и крайно неразбрана личност - Чарлс Латуидж Доджсънен, по-известен с псевдонима си Луис Карол.
Несъмнено брилянтен публицист, останал в историята с класиките "Алиса в Страната на чудесата" и "Алиса в Огледалния свят", но неразбран от съвременниците си – заекващ и самотен, със странен интерес към малки момиченца, той е осъден от обществото на социална изолация.
Някои от най-новите теории обаче свързват интереса на Карол към детското тяло с викторианския култ към детето, в който детската голота се схващала като израз на невинност. По онова време този вид фотографии били на мода, а голи детски телца се появявали и на коледните картички.
Всъщност и великите му книги са посветени на едно малко момиченце, към което той изпитва специални чувства – Алиса, дъщеря на декана на колежа, в който преподава.
)
Първоначално книгите "Алиса в Страната на чудесата" и "Алиса в Огледалния свят" не са приети добре и са определяни като налудничави, а Луис Карол е наричан “краля на безсмислицата". Към днешна дата обаче знаем, че тази така наречена безсмислица се откроява с железни познания по психология и ценен житейски опит. Убедете се в това, като си припомните едни от най-известните цитати от книгите за Алиса:
"Алиса се засмя:
- Няма смисъл да опитвам - каза тя. - Човек не може да вярва в невъзможни неща.
- Смея да ти кажа, че не си се упражнявала достатъчно - каза Царицата. - Когато бях на твоята възраст, аз се упражнявах по половин час всеки ден. Какво! Понякога успявах да повярвам не по-малко от шест невъзможни неща само преди закуска… Хайде!"
"Всяко нещо има поука. Стига да можеш да я откриеш."
"Утре никога не е днес. Нима може да се събудиш сутрин и да си кажеш: "Е, най-сетне е утре!"?"
"Аз не съм странен, шантав, откачен или луд. Просто моята реалност е различна от твоята."
"Не тъжи – каза Алиса. – Рано или късно всичко ще стане ясно, всичко ще си дойде на мястото и ще се подреди в красива схема като дантела. Ще се изясни за какво е било нужно всичко, защото всичко ще се окаже правилно."
"Ако всичко на света е безсмислено, какво ни пречи да си измислим някакъв смисъл?"
"От друга страна, ако беше така, можеше да бъде, и ако беше – щеше. Но не е така и след като не е, значи няма да бъде. Това е логиката."
"Ако кажеш нещо три пъти, то става вярно."
"Какво е животът, ако не един сън?"
"Никога не си мисли, че си различна от това, което би могла да бъдеш."
"Ако всеки си гледаше собствената работа, светът щеше да се върти много по-бързо."
"Аз не съм странен, шантав, откачен или луд. Просто моята реалност е различна от твоята."
"А къде мога да намеря някой нормален? Никъде – отговори Котакът. - Няма нормални. Всички са толкова различни. И това според мен е нормално."
"Ако ти вярваш в мен, и аз вярвам в теб. Толкова ли е трудно?"
"Черният пипер сигурно прави всички люти. Оцетът ги прави кисели, горчицата ги огорчава, лукът ги прави лукави, виното носи чувство на вина, а сладкишите ги правят сладки и добри. Колко жалко, че никой не знае за това... Всичко би било толкова просто. Хапнеш си сладка и ставаш добър."
