Въпреки че много самотни родители не признават, че е трудно да се грижиш сам за детето си, истината е, че това е наистина нелека задача.

Да си родител е голяма отговорност, още повече когато няма на кого да разчиташ в напечени моменти. Когато ти се наложи да опреш до помощта на втория родител, а него го няма, просто запретваш ръкави и се доверяваш единствено и само на собствената си воля, сили и кураж. Ти си бащата, ти си майката. Важното е да вярваш в себе си и в собствените си родителски качества и способности. По този въпрос Бенджамин Спок пише: "Доверете се на себе си. Вие знаете много повече, отколкото си мислите...“

Отговорността "tabula rasa"

Психиката на всяко дете е изключително крехка и чувствителна. Ето защо трябва винаги да подхождаме с изключително внимание и деликатност в отношенията си с него. Съзнанието на детето е като "tabula rasa" (чиста дъска). Можем да напишем върху нея каквото си поискаме и детето ще попие до съвършенство всичко, което му кажем или покажем. Ако искаме то да стъпва здраво на земята, трябва преди всичко да го научим на отговорност. А най-добрият пример за това безспорно сме самите ние.

Поставете табу на негативните емоции

Едно от най-важните неща при общуването ни с детето е да се стараем да му спестяваме всички свои негативни емоции – разочарование, песимизъм, гняв, отчаяние. В това число и никога да не си позволяваме да говорим против другия му родител. Нашата задача е непрекъснато да разкриваме и демонстрираме на мъничето до нас значението на думите приятелство, доверие, прошка, обич, всеотдайност, вдъхновение, щастие.

Детето е дар

Въпреки трудностите на самотното родителство грижите за малкото човече трябва да бъдат наречени само и единствено сладки грижи. Наистина работата, тревогите, дори и сълзите, когато детето ти е болно, са двойно повече. Но за сметка на това да си самотен родител означава и да прегръщаш двойно повече, да се радваш, да обичаш и да се гордееш двойно повече.

Родителството ни учи, че детето не е притежание, то е дар, велика възможност да отдадеш на съществото си най-доброто, на което си способен и на което житейският опит те е научил. Родителството е мисия. То е благословия и шанс да станеш пряк участник в духовното развитие и усъвършенстване на един нов човек.

Ще има много пъти, в които ще се чувстваш сякаш си се провалил. Но в очите, сърцето и ума на детето, ти винаги ще си неговата супермама/супертатко.