Че новият американски президент Доналд Тръмп не е лесен характер, ексцентричен е и също крайно непредвидим, е ясно отпреди да бъде избран за държавен глава. Но бяхте ли забелязали, че в поведението на магната има нещо авторитарно?
Мнозина, особено извън САЩ, смятаха, че плановете на Тръмп за издигане на стена по границата с Мексико и мерките срещу имигрантите са чиста проба популизъм. Реплики, хвърлени в пространството с единствената цел да спечелят определена група гласоподаватели. Да, ама не, както казваше Петко Бочаров. Американската политика не е като българската.
Няма и две седмици откакто Тръмп встъпи в длъжност, и предизборните му обещания се превърнаха в конкретни действия. Толкова конкретни, че разбунват духовете по целия свят, предизвикват масови протести, а средите на изкуството в САЩ направо са настръхнали срещу магната и чакат следващата му стъпка, за да излеят поредната порция гняв срещу него.
Доналд Тръмп и хората, които стоят зад него, просто не се шегуват. И да, наистина в поведението им има нещо авторитарно. Така или иначе вече е ясно, или поне така твърдят социолозите – с епохата на неолиберализма е свършено и, за добро или зло, промяната очевидно започва с Тръмп.
Има един детайл, който хвърля допълнителна светлина върху нрава на новия президент и върху промяната, която той може би въплъщава. Отношението към собствената му жена. Ако не сте обърнали внимание, върнете се на момента, когато той влиза в Белия дом, посрещнат от семейство Обама. Президентът, в тотален разрез с общоприетите норми на поведение, не изчаква съпругата си. Слиза от колата, качва се по стълбите, ръкува се с Мишел и Барак Обама. А Мелания е отзад, в ролята на нещо като първа дама. Това неджентълменско поведение е в пълен контраст с предшествениците на Тръмп – Барак Обама, Джордж Буш, Бил Клинтън и т.н. Всички те изкачват стъпалата на Белия дом заедно със съпругите си.
Проявата на неуважително отношение не е изненада за някои психолози. Според един от водещите психотерапевти в САЩ Джон Хопкинс Тръмп страда от зловреден нарцисизъм, който е абсолютно нелечим. „Той е психично болен и не може да бъде президент“, заявява Хопкинс, като нарушава основно правило в професията си. Поставяне на диагноза на публична личност без нейното съгласие и без преглед се смята за крайно неетично.
Но коментарите по отношение на личността на Тръмп са неизбежни. Най-вече защото е колоритен и защото е новият президент на САЩ.
Всеки се чувства достатъчно компетентен, за да го критикува, подиграва, презира или пък одобрява и обича. Когато просто трябва да изчака и да наблюдава. Пред нас се вихри истинско шоу. Неповторимо и невиждано досега.
