През изминалата 2016 г. влезе в сила нов обнадеждаващ Закон за образованието с благородната идея да се даде автономия на училищата, като в процеса на обучение да се включват и родителите. Дотук добре. И както всичко хубаво у нас се гради, за да бъде изкривено и сринато до основи, същото се случи и с този закон. Още не бе изминала и година от неговото гласуване и той беше напълно и безапелационно подменен, обезсилен, деформиран и обезличен. Парадоксът е, че това се случи с помощта на подзаконови актове, наредби и правилници.

За какво става дума? През септември 2016 г. Министерство на образованието и науката прие Наредба № 10 от 01.09.2016 г. за организация на дейностите в училищното образование. Това, което предизвика възмущение и негодувание от страна на родителите, е заложената в чл. 43 алинея 1, която бе представена преди броени дни от Столична община. В нея се посочва, че: "За осъществяване на приема в първи клас за всяко населено място с повече от едно училище, общините разработват система за прием, в която водещ критерий е близостта на училището до настоящ адрес на родителите/настойниците и/или най-краткото време за достигане до училището."

Неминуемо възниква и големият болезнен въпрос: Каква е причината МОН да заложи като водещ критерий за прием в първи клас близостта на училището до настоящия адрес?! "Намирисва" на установената вече абсурдна точкова система, формираща критериите за класиране и прием в детските заведения...

Мамо, запиши ме на детска градина - 'Мисията невъзможна' в БГ вариант >>

Кой го измисли това? Какви са основанията и причините за тази "ограничителна мярка"? Според зам. министъра на образованието Диян Стаматов близостта до училището бил в услуга на самото дете и затова именно този критерий щял да донесе полза на децата и родителите им, като направи пътя до съответното училище по-лесен, бърз и безпрепятствен.

Но дали всеки би се съгласил с обяснението на г-н министъра?! Едва ли... Затова и не можем да се учудваме от негативните реакции на болшинството родители на бъдещите ученици. И наистина, какво полезно или улесняващо, какво по-добро има в тези промени и тълкувания?! Напротив, според тези недомислици, урегулиращи приема на децата в първи клас, се въвеждат изисквания и условия, от които някои са излишни, а други – меко казано, недемократични и нехуманни.

Ограниченията, които се предвиждат, са противоправни дотолкова, доколкото са в противоречие с основни права на гражданите, прокламирани от Конституцията. Засегнати са, също така, сериозно правото на образование и на свободен избор кога, какво и къде да учат децата ни.

Въведените нови подзаконови актове са явно дискриминиращи по простата причина, че нормативно задължават децата ни да се образоват там, където е постоянното им или настоящото им местожителство. По този начин чрез редицата ограничения и задължителни изисквания бъдещите ученици дефакто се "закрепостяват" към дадено учебно заведение, което не води до нищо добро!

Излиза, че за сметка на учениците и качеството на тяхното обучение, от промените са облагодетелствани единствено и само училища, където има недостиг на кадри и ученици, най-вече поради лошата им репутация. Вместо да се инвестира в тяхното качество и ниво на преподаване, да се влеят нови и квалифицирани кадри, Министерството "връзва ръцете" на родителите и насърчава проявите на корупция, на активното и пасивното рушветчийство.

Едно от оправданията за налагането на тези промени от МОН е да се даде равен старт при началото на образованието. Аргументи, които са не само абсурдни, но и дискриминиращи. Дискриминиращи, защото огромната част от семействата с първолаци, които не могат да запишат децата си в частни училища, са принудени да се съобразят с нелепите изисквания. И абсурдни, защото резултатът е отнемане правото и свободата на избор на учебно заведение и на учители, както и на това какво да бъде качеството на началното образование на нашите деца.

Като продължение на абсурдите, с които МОН ни залива, е и поредната умишлена недомислица, сполетяла ни само преди броени дни. Недомислица, граничеща с престъпление срещу най-изконното, срещу таланта и духа в младия развиващ се човек.

Става дума за законови промени, касаещи установените към момента програмни схеми в неспециализираните училища. С тях се ограничава достъпът на децата до изкуствата – музика, танци, живопис, хор и т.н.

Свещен дълг на всяка една цивилизована държава е да служи на духа и културата, да работи неуморно и да тласка напред развитието и усъвършенстването на природния талант - божествен дар, заложен у всяко едно дете! За съжаление, у нас истината е друга. Оказва се, че е вярна приказката, че "пътят към Ада е постлан с добри намерения". Уж. Това, което се прави в законодателно отношение, е откровено не само безполезно, но и престъпно. Защото осакатява и посяга на най-свещеното - на духа и бъдещето на цяло едно поколение.