Елена Тихомирова е винаги свежа, чаровна, никога фалшива и префинена като голяма част от „колежките“ й по титла. Тя спечели короната на „Мис България“ през 2003 г., но никога не остана задълго под светлината на прожекторите. Просто Елена намира смисъл в живота си не само на модния подиум.

Дефилирала за „Фере“ и „Валентино“, красивата смолянчанка днес има зад гърба си солидно образование и кариера и споделя, че най-важното нещо за красотата на една жена са очите. Те казват всичко. Ето какво ни разказа тя за вълнуващия си живот като „Мис България“ и защо успява да остане различна от всички останали.

-Ти си една от малкото "Мис Българии", които не обичат особено много светския шум и рядко можеш да бъдеш забелязана на червения килим. Предпочиташ спокойствието на дома, или звездния блясък ти се струва излишен?

-Нито едното, нито другото. Мисля, че през човешкия си живот ние преминаваме през различни етапи на развитие и зрялост, имаме различни нужди, израстваме, променяме се. Светлините на прожекторите и блясъкът са много привлекателни, но те не са моята пътеводна светлина. Предпочитам светлината да идва от очите на любимите ми хора и от сърцата на тези, които срещам всеки ден.
Същевременно мога да кажа, че обичам дома си. Това е мястото, в което съм преживяла целия си живот. Дава ми спокойствието и уюта, от които имам нужда, за да се отпусна и да помисля върху житейските си изпитания и алгоритми.

-Какво се промени в живота ти, когато стана най-красивата жена в България през 2003 г.?

-Голямата промяна дойде най-вече от смяната на средата ми. Дотогава се движех в академичните среди на Техническия Университет, гравитирах около Студентско общежитие бл.4, където живеех с още 2 момичета и една котка, имах и работната среда на частна фармацевтична фирма, в която работех, за да се издържам като студентка. Това се промени за една вечер - вечерта, в която спечелих конкурса. Преместих се в идеалния център на София, получих кола, наложи се да напусна работа, защото имах огромен брой ангажименти и пътувах много… държах да завърша по план образованието си и още същата година се дипломирах.
Запознах се с най-известните личности в България - дотогава наистина ги бях виждала само в телевизионните предавания. Срещнах се с толкова много хора, пътувах за първи път със самолет - презокеански полет към Панама, където се проведе световния конкурс. Изобщо - беше време, когато започнах живота си от начало и преживях безброй щастливи моменти и събития.

-Как поддържаш фигурата си – изглеждаш прелестно, наистина.

-Относно външния ми вид, мога да благодаря първо на моите родители - те са ми дали високия ръст, сините очи, широката усмивка и желанието ми да се движа непрекъснато, да преоткривам във всеки мой ден красотата на живота и хората. Смятам, че външността на човек отразява неговата душа. И тук не става въпрос за бръчки, отпусната кожа, посивели коси. Става въпрос за онова вътрешно сияние, което всички ние притежаваме и което може да се превърне и в път, и в посока. Очите - те показват колко светлина има в душата ни, защото няма незаменими хора, има - незабравими.
Разбира се - физическата възраст и състояние са много важни, особено в днешното време на конкуренция във всичко, на информация и знания, на болести и депресии. Относно поддържането на физическото и психическото ми здраве, спортувам почти всеки ден. Тренирам скуош и степ аеробика. Правя си спортен масаж веднъж седмично.
Кожата си поддържам с много хидратанти, не забравям да пия вода, чай, правя си маски на косата и лицето, често - с домашни средства. Използвам авокадо, банани, белтъка или жълтъка на яйцето, мед, сода, арганово масло, масло от шам фъстък и дори - мас. Правя пилинг - зимно време. Обичам разходките в гората. Когато се запролети, много често излизам с моя брат - Николай и обикаляме планините около София. Обичам и есенната гора. Мечтая да се науча, да плувам, защото претърпях инцидент като малка и оттогава имам страх от водата. Искам и да танцувам повече - имам си учител по танци - Валентин Христов. Засега успявам веднъж седмично да тренирам с него. Динамично е при мен.

-Каква е твоята тайна за детоксикация на прага на пролетта?

-Моята най-голяма тайна за детоксикация, особено пролетно време, е пиенето на големи количества чай. Но истински чай - направен от комбинация от билки. Преди месец се свързах с една българска фирма за чайове - Ulatea, които от известно време ми правеха огромно впечатление. Исках да ги поздравя за тяхната иновативна идея! Много ми допада колко балансиран е вкусът, който са постигнали, съчетавайки над 15 вида билки! Разработени са много съвременно и постоянно си разнасям едно специално шишенце чай с мен през деня. В момента от сутринта съм на Слим и Детокс формула. Вечер, един час преди сън, пия 2 чаши от тяхната Релакс серия.

-Само червило, само спирала или и двете?

-Само спирала. Казах ви за очите... А и съм на мнение, че след определена възраст червилото състарява. Аз употребявам черна спирала само вечер. През деня слагам кафява или тъмно бордо към лилава.

-Какво смяташ за прекалено гримираните млади момичета? Може ли макиажът да направи една жена по-красива?

-Определено макиажът може да промени много едно лице. Световните тенденции, които последните години се налагат, на почти незабележим, свеж и ненатрапчив грим, ми допадат. Смятам, че всяка жена трябва да преоткрие за себе си цветовете, които и отиват, да експериментира достатъчно, за да “намери себе си” в тази област от ежедневието. За съжаление, българките се гримираме много по-тежко и натрапчиво от повечето нации в цял свят. А наистина няма основателна причина за това.

-През последните няколко години откриваш ездата като терапия срещу болките в гърба и стреса. Какво е усещането да погледнеш света отгоре - от седлото на коня?

-Усещането да си върху коня и да му се довериш, да се превърнете в една движеща се сила, във вятър, е неописуемо. Върху седлото се чувствам истински безгранично и безусловно щастлива. За някои мигове от живота няма думи.