Днес е Сирни заговезни – последният ден преди най-продължителния пост в годината – Великденския. Неделята, известна още като Прощална. Тя е винаги седем седмици преди Великден.

На този ден Православната църква призовава миряните да пречистят душите си от вътрешни терзания и зли помисли, да поискат прошка и да приемат такава. Времето, в което всички си прощаваме един на друг за направените волно или неволно грешки.

По древна традиция младите посещават своите по-възрастни роднини в домовете им, за да помолят за прошка. На червен конец се връзва и върти парче бяла халва или варено яйце. Който пръв успее да захапе халвата (оттук и името на ритуала "хамкане"), си осигурява крепко здраве, дълголетие и чиста душа.

Сред ритуалите, които се спазват с особена почит в някои краища на България до ден днешен, е паленето и прескачането на огньове. Обред, с който се прогонват злите сили, а душите на хората се пречистват и облагородяват. За прогонване на тъмните сили назад в тъмнината на отиващата си зима, в големите градове се вдигат пищни маскаради и карнавали, а в по-малките и в селата – кукерски шествия. Характерни за този празник са игрите на "песяци" (в Смолян, Широка лъка). Хора с кукерски маски на лицата, с кожени дрехи и звънливи чанове, изпълняват "огнено заоравано" – танц около пламъците на огъня, чрез който символично прогонват надалеч злите духове.

На трапезата, както и през цялата Сиропустна седмица, предхождаща Прощалната неделя, се сервират предимно мляко, сирене, млечни продукти и яйца. Месят се специални обредни питки, които се мажат с мед и се раздават за прошка и за здраве.

Какво е Прошката, ако не любов

Залисани в дребните житейски грижи и ежедневие, често пъти оставяме на заден план необходимостта да пречистим духа си чрез прошка или разкаяние. И за жалост забравяме да простим и да поискаме да ни бъде простено.

Прошката е добродетел на смелите, казва за нея Индира Ганди.

В дни като днешния осъзнаваме силата и смисъла на този така древен и в същото време, вечно нужен ни празничен ден. И да, да простиш и да бъдеш простен е не само празник, и по-точно - празник на духа. Прошката е и нещо много повече – тя е пречистване и освобождение. Тя е човечност, сила и мъдрост, короновани с Любов. Защото Прошката е... Любов.

Както любовта, така и прошката може да бъде споделена или неизказана, дори понякога – отхвърлена и неразбрана.Тя е романтичното отдръпване от нанесената рана, от прозаичното и преходността. Тя е пътят на духа, пътят към себе си и другите. Гласът на сърцето. Мостът между теб и мен.

Прошката е като онова нежно "ухание, оставила виолетката върху петата, която я е стъпкала” *. Ухание, което остава завинаги следа в сърцето на всеки, осмелил се да поиска прошка или да прости.

___

^{* авт. Марк Твен}