Тя е млада и успешна дама в света на политиката. Завършила e Harvard Business School в Бостън, САЩ, по програма за ръководни кадри „Развитие на лидерски умения“. Магистър е по право от Университета за национално и световно стопанство. От 7 ноември 2014 г. до 27 януари 2017 г. е министър на туризма в 43-тото Народно събрание. Владеe английски, испански, италиански, френски и руски език. През март 2014 г. е избрана за един от 214-те млади световни лидери от общността на Младите световни лидери. Престижно отличие, което се присъжда от Световния икономически форум и което е признание за изключителни постижения в областта на мениджмънта и лидерството.

За успехите и провалите в политиката, за баланса между кариера и семейство, за актьорите и бляскавите церемонии и още... разговаряме с бившия министър на туризма Николина Ангелкова.

-В разгара на политическите страсти бяхте на Оскарите. Какви са вашите впечатления от бляскавата церемония?

-Това за мен е една сбъдната мечта. Наистина съм много благодарна на човека, благодарение на когото имах възможност да присъствам там. Той е член на филмовата академия, която раздава наградите „Оскар“. Благодаря и на лидера на политическата партия ГЕРБ – г-н Борисов, за това, че имах възможност два дни – събота и неделя – да се откъсна от рутинните си ангажименти и да присъствам на една от най-грандиозните церемонии на света. За мен наистина беше като на кино - и в прекия, и в преносния смисъл на думата. Запознах се с хора, които никога няма да срещна на друго място.

Николина Ангелкова редом до Робърт Легато, спечелил "Оскар" в категория "Визуални ефекти" за "Книга за джунглата"

Особено съм щастлива, че присъствах на събитието, известно като „The Night Before Oscar,” което винаги се състои в деня преди самата церемония. За мен то се оказа далеч по-вълнуващо от самите Оскари. В същата онази вечер присъстваха абсолютно всички актьори, продуценти, режисьори и писатели, които не можеш да видиш на друго място. Запознах се с един изключително приятен човек. Оказа се, че това е Деймиън Шазел, който е режисьор на фаворита тази година - „La La Land”.

-С кои други знаменитости имахте шанса да се срещнете по време на събитието?

-Това са изключително интелигентни хора, които просто те пренасят в друг свят. За мен беше изключителна чест, а също и много неочаквано да видиш срещу себе си толкова нормални и земни хора. Докато чаках да си взема чаша вода, към мен се приближи самият Винс Вон с думите: „Искате ли нещо друго за пиене“. Останах силно впечатлена и очарована. Всъщност, това е една нормална кавалерска реакция, която може да се види навсякъде, но когато предложението идва от звезда, усещането е съвсем различно. Останах възхитена от Анди Макдауъл и Шарън Стоун – изключително приветливи и усмихнати актриси.

Николина Ангелкова и Шарън Стоун

На събитието присъстваше, разбира се, и Мерил Стрийп – звезда от страхотна класа, която е и моя любима актриса. Там беше и Ейдриън Броуди, когото познавам от България и който също ме позна. За втори път се видях и със Самюел Джаксън, с когото също се запознах у нас. Всички те са влюбени в България и смятат отново да се върнат тук. С Виола Дейвис стояхме една до друга по време на коктейла и разговаряхме помежду си. Изобщо събитието на „The Night Before Oscar” е много по-непринудено, създава възможност за по-близък контакт в сравнение със самата церемония, която е официална и на която се спазва строг протокол.

Николина Ангелкова на събитието "The night befor Oscar"

-Водите доста интензивен начин на живот. Бяхте две години и министър на едно успешно министерство. Как намирате свободно време за себе си и семейството си?

-Всъщност най-големият ми успех в живота ми в личен план е дъщеря ми. Тя е на 3 години. Много съм благодарна както на съпруга си, така и на нея, в това число и на родителите ми, на свекъра и свекървата ми, разбира се и на детегледачката ми, които винаги стоят зад гърба ми и ми помагат, когато имам нужда от тях. Много е трудно да успявам и на двата фронта. Но когато има разбиране от страна на близките, когато взаимно се правят отстъпки, всички сме добре.

-Намирате ли време за дъщеря си?

-Винаги намирам време за дъщеря си. Може да е 1 час на ден, но намирам. Хубавото към момента е, че тя става много рано, така че успявам преди да изляза, да се видя с нея, да ме изпрати с целувка. Това ме зарежда за целия ден. Когато имам възможност, винаги гледам да съм с нея и семейството си. Разбира се, винаги може и повече, но фактът, че срещам разбиране от страна на всички мои близки, всъщност е най-голямата ми опора. Най-хубав е моментът, в който прибирайки се след напрегнатия ден, знам, че ще прегърна дъщеря си.

-Кое е любимото Ви място в България и къде бихте искали да я заведете?

-Аз съм я водила на много места. Имаме си много любими кътчета. Едно от тях е Варна, където имам сестра, а там дъщеря ми много обича да играе с племенничките ми. Водила съм я и на други места по Черноморието. Наскоро бяхме на един от планинските ни курорти. Опитвам се да изградя в нея връзка и отношение към природата. За мен това е много важно. Дори с гордост мога да добавя, че тя познава всички планини. Когато сме на Банско, тя знае, че това е планината Пирин. Когато се разхождаме в Симеоново или в Драгалевци например възкликва: „Тук е планината Витоша“ и т.н. Като майка обичам да разговарям много с нея. Всичко, което съм й обяснила досега, го е запомнила. Скоро предстои да я заведа във Велико Търново. Много искам да я запозная със старите столици на страната ни. А тя обича да пътува като майка си. Веднъж бяхме във Велинград. Много й хареса и пожела задължително скоро отново да се върнем там.

-Как Ви промени политиката? Какво взе от Вас и какво Ви даде?

-Даде ми много като знания и като умения за справяне с предизвикателствата в различни ситуации. Взима ми от личното време. Но пак казвам, аз харесвам това, с което се занимавам, и то ми дава сили да намеря баланса. Много е важно да се чувстваш в свои води, за да можеш да преодоляваш всякакви препятствия. Аз не се отказвам. Ако се спъна, ще стана и ще продължа. Неуспехът няма да ме демотивира. Така че винаги се опитвам да гледам положително и да търся добрата страна дори и на всяка лоша случка. Защото никога не трябва да забравяш, че когато се затваря една врата, друга се отваря. Всеки един човек има своите трудности. Важно е как ще се опиташ да ги преодолееш.

-Вашето мото в живота?

Уважавай себе си, за да те уважават и другите. Не причинявай на другите това, което не искаш на теб да причиняват. Рядко се обръщам назад, но ако го направя, го правя, за да не повтарям стари грешки. Никога не губя положителната си нагласа и винаги вървя напред.

По материала работиха:
Галя Георгиева и Антония Михайлова