Склонността на всеки 3-4-годишен малчуган да проявява характер, да демонстрира качества на лидер и дори да се изявява като диктатор вкъщи не бива да ни плаши. Това е естествен етап от развитието на детето и няма малко човече, което да не минава през него. Ето защо от изключително значение е да се съобразим с този факт и, като родители, да знаем как да реагираме адекватно в подобни ситуации.

Важното е никога да не повишаваме тон на детето! Именно този постулат е заложен в основите, върху които е изградена една от най-древните книги, посветени на възпитанието – тази на тибетските мъдреци. В нея се казва, че за да стигнеш до сърцето и съзнанието на малкия човек, е нужно най-вече мъдрост, любов и търпение. Нужно е уважение, разбиране и желание да погледнеш на света през очите на детето.

Запознайте се с 4-те златни принципа, съобразени с всеки един период от развитието на детето, които според тибетските мъдреци помагат да намерим верния път към света и душата на детето:

Първи период - до 5 години >> Отношението към детето трябва да е като към император

Първите пет години от живота на малкото човече е времето, в което трябва да се отнасяме с най-голям респект, уважение и внимание към него. Колкото по-малко е детето, толкова по-чиста и възвишена е душата му, а това я прави и по-отворена към всичко, което я заобикаля. Това са годините, в които детската душа най-лесно и бързо попива всичко чуто и видяно. Ето защо според древните правила в тибетската книга за възпитанието трябва да се отнасяме към новия човек на земята като към истински император, да полагаме необходимите усилия, за да съхраним вродените у него инетерес и любопитство към света, да отворим очите и сърцето му за красивите и стойностни неща на битието, за добродетелите и духовните блага в човешкия живот.

През първите пет години от живота детето не бива да расте в забрани. За да го предпазим от нараняване, е достатъчно само да му отвлечем вниманието. Според тибетските монаси това може да направим чрез гримаса или рязък звук, изразяващи уплаха. Подобни жестове казват на детето много повече, отколкото каквито и да било обяснения, говорене на висок тон или забрани.

Наказанието също категорично се забранява в тази възраст, защото детето все още не е развило достатъчно добре своето логическо мислене. Ако то счупи чиния, наказанието ще го травмира, просто защото в тази възраст то все още не може да прави причинно-следствена връзка между нередна постъпка и наказание. Наказанието и грубото отношение единствено ще потиснат самочувствието на детето и ще култивират у него навик на подчинение пред силата, превръщайки го в жертва на всеки жалък и безпародонен агресор.

Втори период - от 5 до 10 години >> Отношението към детето трябва да е като към роб

Периодът между петата и десетата година според тибетските книги е времето, в което към детето трябва да се отнасяме като към роб. Не бива обаче да възприемаме думата в буквалния й и отрицателен смисъл. Под „роб“ се разбира възлагане на повече задачи и взискателност от страна на родителите по отношение на тяхното изпълнение. Това не бива да изключва уважението на възрастния към потребностите и интересите на детето. При нежелание от страна на малкия човек да се подчини на заръките на родителя си тибетските наставници допускат наказание, но в никакъв случай физическо.

През този период интелектът у детето се развива с изключителен темп и динамика. Това е времето, в което то трябва да трупа колкото се може повече полезен и пълноценен за неговото духовно и интелектуално развитие умствен багаж. Целта на възпитателните мерки през тези години от развитието на детето е да се култивират у него повече познания за живота и света, както и отношение към доброто и злото. То трябва да се научи да предвижда адекватните реакции на околните, предизвикани от неговите лични постъпки, да съзнава кой тип поведение ще предизвика положителна оценка и кой – отрицателна. Според древните тибетски книги, ако продължим да угаждаме на всяка прищявка на детето след 5-годишна възраст, рискуваме да оформим мързелив, неориентиран, незаинтересован и лишен от устрем към духовно развитие и усъвършенсване човек.

Трети период - от 10 до 15 >> Отношението към детето трябва да е като към равен

Точно така. Периодът между десетата и петнадесетата година е време, в което детето все повече се оформя като личност, развива свои вътрешни духовни и интелектуални качества и потребности. У подрастващия тийнейджър (както сме свикнали да го наричаме на Запад) все по-ясно започва да се оформя мирогледът за света и хората. Това са години, в които детето е изключително чувствително към отношението на околните спрямо него самото. Една нередна дума или поведение от наша страна би разстроило дълбоко душевното му състояние и потребността от вътрешна хармония и баланс. Ето защо тибетските книги апелират да се отнасяме към детето на тази възраст "като с равен". Това означва да търсим и да се допитваме във всеки един удобен момент до мнението на детето. То трябва да осъзнае, че всичко онова, което мисли, не е без значение за нас. Това отношение поощрява неговото самочувствие, стимулира увереността и самостоятелността му. Ако е нужно да наложим волята си, трябва да го направим с изключителна деликатност и внимание. Подходът трябва да наподобява този на нежното извайване на скулптура. В противен случай непрекъснатото покровителстване в този период може да провокира неувереност и плахост у детето и така да го обрече на по-труден и изпълнен с многобройни разочарования и несгоди живот.

Последен период - от 15 години нататък >> Отнасяйте се към детето с уважение

Много родители от западния свят правим не малко грешки именно в този период, мислейки си, че все още сме длъжни да налагаме над детето си своите собствени представи за живота и света. Колкото и да се опитваме обаче, то вече е оформило основните си принципи, познания и отношение към живота и не подлежи на възпитание. От тук нататък негов най-добър учител става самият Живот. Затова единственото нещо, което можем да му даваме от този момент натакът, е нашата всеотдайна обич, подкрепа и уважение.