В последните години у нас една сериозна тема, свързана със здравето и живота на децата ни, не без основание все по-често нахлува в съзнанието ни и предизвиква яростни и противоречиви мнения в обществото. Става дума за положителните и отрицателните страни на ваксините за бебета и деца. Необходими ли са те, доколко носят рискове от странични ефекти и до каква степен действително възпрепятстват появата на дадено опасно заболяване, са все въпроси, върху които все повече се дискутира и спори у нас, а и в световен мащаб.

Лично аз, като майка на малко дете, силно се интересувам от този проблем и признавам, неведнъж у мен са се зараждали съмнения по отношение ефективността и въздействието на имунизацията върху детския организъм. И това се дължи най-вече на зачестилите случаи на негативни реакции сред децата след имунизация, за които медиите все по-често съобщават.

Информация от последните часове е тъжният и потресаващ пореден случай на увредено дете от Варна. Родителите на 3-годишния Младен смятат, че синът им е парализиран след задължителна ваксина Пентаксим. Според тях, въпреки че няма как да се докаже това, рискът именно ваксината да е отключила заболяването, е доста голям. Лекарят, поканен в студиото на Нова тв, в този случай категорично отрича ваксината да има нещо общо с детската церебрална парализа, отчитайки факта, че тя е вродено заболяване или такова, предизвикано вследствие на външни фактори, които могат да увредят мозъка на момента. Лекарят обаче не споменава, че ако е вродена, ДЦП проличава към 5-6-ия месец след раждането. Детето в този случай се е развивало напълно нормално до 1 г. и 6 месеца. Интересното е и нещо друго, за което не се говори открито. У нас и по света са регистрирани многобройни случаи, при които ДЦП е констатирана след имунизация именно на Пентаксим.

Още по-плашещото в случая е, че у нас все още няма нито нормален регистър за нежелани реакции вследствие на ваксинирането, нито фонд за обезщетение на пострадалите, чийто брой според експертните лица уж е „1 на милион“. Ако е така, редно е наистина да видим тези цифри, а не те да висят във въздуха като неподплатени с доказателства „твърдения“.

Факт е и поредният лекар, който отрича очевидната връзка с ваксината в пълно противоречие на методичното указание, според което: "Нежелани реакции след ваксинация, които подлежат на задължително съобщаване веднага след появата им: Всички сериозни очаквани и неочаквани реакции, възникнали до 1 месец след имунизацията, които по своя характер и протичане създават безпокойство у пациенти и родители, медицински специалисти или обществото и които изискват лечение...“ >> http://www.rzipz.net/zaspec/metukazzanadzorvaksin.pdf

От друга страна бихме могли да се запитаме за връзката между продължителността на живота и постиженията в медицината до днес, в това число и на имунизационния процес. Като се започне от античността, където 35-40 години била преклонна възраст за човека и се стигне до наше време, в което средната продължителност на живота е около 80 години, въпросът за връзката между имунизацията и човешкото здраве ни изглежда напълно основателна.

Нашумелите в последните дни случаи на морбили в Пловдив също са повод да се замислим повече върху положителната страна и намеса на имунизацията в човешкия живот.

Ако се върнем 5 години назад, ще си припомним, че друга подобна епидемия от морбили върлуваше в друг град в страната ни – Сливен. Тогава, както и сега, се оказа, че именно липсата на имунизация при деца от ромските квартали в града е причина за епидемията.

Оказва се, че епидемии пламват не само сред бедни слоеве на обществото. В периода от 1977-1979 г. редица публикации в медийното пространство на Великобритания, излагащи нотки на съмнение относно ефективността на ваксинацията и опасения по отношение рисковете за здравето на децата, предизвиква мащабен отказ сред населението от ваксиниране и широко негативно отношение въобще към имунизацията. Резултатът – пламване на епидемия от коклюш. Броят – близо 5000 деца. Според доклада на Асоциацията на европейските производители на ваксини тогава 98% от болните деца са били неваксинирани.

Взрив на епидемия от морбили (дребна шарка) пламва и в страни от европейската общност. Този път историята се повтаря в наши дни. Скептичното отношение на маса родители към ваксините е повод за спада на броя на ваксинациите. Резултатът е повече от очеваден - от 2006 г. към момента се наблюдава нарастване броя на заразени от морбили деца. Над 8000 случая са регистрирани само за периода от 2009 – 2010 г. Оттогава насетне броят заплашително расте, стигайки до 24 хиляди деца за 2016 г. Като причина лекарите изтъкват именно факта, че големи групи хора са отказали имунизацията. В България ваксината срещу морбили е част от задължителния имунизационен календар. Такава се препоръчва в почти всички страни в ЕС заради високата смъртност на болестта. Преди въвеждане на масови ваксинации се смята, че в световен мащаб от морбили са умирали над един милион деца годишно.

В тази връзка епидемиологът професор Мира Кожухарова споделя: “Изграждането на колективен имунитет намалява разпространението на някои заразни болести, защото когато са ваксинирани достатъчен брой хора, болестта не може да се разпространява повече. Благодарение на масовите имунизации е изкоренена в световен мащаб едрата шарка, от която преди са умирали над 5 милиона годишно. Ваксинацията срещу полиомиелит е снижила случаите с 99%. Драстично са намалели и тези на тетанус, дифтерия, рубеола и морбили.”

Независимо от опасенията, които всеки родител има, и тревогите, които изпитва по време на имунизирането на своето дете, горните факти по-скоро апелират за необходимостта от ваксинация.

Всъщност какво представлява ваксината? Простичко казано тя е внасяне в организма на бактерии, причинители на съответното заболяване, но разбира се в тяхната по-слаба форма. Целта е да се стимулира организма в производството му на антитела, които при евентуална зараза да успеят да победят причинителите на болестта. Съществуват и такива ваксини, при които директно в организма се вкарват антитела. Но тъй като повечето ваксини създават защита на организма само за известно време, на съответни периоди е необходимо ваксината да се повтори.

И отново се питам - доколко организмът, придобил изкуствен имунитет към дадена болест, би издържал на атаките на други, различни нови микроби и вируси, към които до този момент е бил устойчив? В крайна сметка, достатъчна ли е информацията, която се дава на обществото в световен мащаб, касаеща рисковете от странични ефекти вследствие на имунизацията? В сравнение с многовековната еволюция все пак човешкият опит е много по-малък. Немалко родители се оказваме изправени пред дилемата да имунизираме ли нашите деца или не. Но въпреки това аз вярвам в постиженията на медицината. Остава ми и надеждата във все по-благоприятното въздействие на ваксината върху човешкия организъм. И вярата в нейното усъвършенстване.