Автор
Woman.bg

Лазаровден е: Ако не лазаруваш, няма да се омъжиш

Днес целият православен свят празнува Лазаровден. Този ден се отбелязва винаги в събота - 8 дни преди Великден, в чест на св. Лазар, който според евангелието бил възкресен от Исус след смъртта си.

Затова и празникът, сливайки се с народните традиции, бива посветен на възраждащата се за новия живот природа, на плодородието и любовта. "Лазар", "Лазарица" или "Лазарова събота" са различни названия, с които старите хора от различни краища на страната наричат Лазаровден.

View post on Instagram
 

Нека да надзърнем назад във времето и да си припомним традициите и обичаите по нашите земи, стигнали днес до нас от незапомнени времена...

Плетат се върбови клонки за здраве

По стара българска традиция Лазаровден трябва да бъде посрещнат с върбови клонки в ръце за здраве на цялото семейство. Всички неомъжени жени се кичат със зелени върбови клонки и сплитат върбови венчета, с които украсяват входните врати в ранното утро на следващия ден, когато е Цветница. В някои краища на страната на този ден младите девойки пускат изплетените от тях венци в реката с песен на уста - символичен израз на тяхната надежда за споделена любов.

View post on Instagram
 

Ако не лазаруваш, няма да се омъжиш

Според традицията момиче, което не лазарува, няма да се задоми. Вярва се, че само след лазаруване момичето се превръща от девойка в жена. От стари времена лазаруването се възприема като преход от детството към моминството. Затова всички ненавършили 16 години девойки задължително стават лазарки. Те се събуждат рано призори и учат песни от по-възрастните жени в семейството и се преобличат в невестински дрехи. След това се разделят на групи от по 5-6 лазарки и с обредни песни обикалят селото от къща на къща, пожелавайки на стопаните здраве и щастие, а те пълнят кошниците им с яйца, монети и плодове.

Момичетата стават жени

Вярвало се, че само след лазаруване момичето се превръщало от девойка в жена. Затова след лазаруването си девойките получава право да носят косатник, да обличат везана риза, да се кичат с гердани, пръстени и гривни, да слагат венец на главата и китка на дрехата. От този ден нататък подрастващите момичета получават разрешението да "либят либовник" и да се омъжат. Така лазарките се превръщат в жени.

Обредни игри "буенек"


В някои краища на България от Лазаровден до Великден се изпълняват обредни игри, наречени "буенец" или "бунек". Момичетата се събират и избират една от тях за водачка - наречена "бунек". Тя избира песните, които девойките запяват заедно с нея, обикаляйки къща след къща и първа поздравява домакините. Облечена е с дълга мъжка риза и калпак на главата. По традиция трябва да си има и булка. Нейната роля се изпълнява от по-малко момиче – между 8 и 10 години. Задължително условие е то да има живи родители. Обличат го в булчинска рокля или в носия за невеста и я забулват с було. Така под тяхно предводителство, лазарките следват своите водачи, пеят песни, събират яйца и цветя от домакините, благославят домовете им и пожелават на стопаните здраве и берекет.

В различните краища лазарките се пременят в различни одежди


В различните части на България девойките се обличат в различни одежди. В Източна Тракия, например, лазарките слагат нови булчински премени, за да ги "разтърсят за хаир". В кюстендилско момите носят в ръка кърпа, с която невестата се "кланя" на сватбата - т.нар. "кланячка", а в Шоплука главите им са украсени с китка от копринена трева и красиво пауново перо.

Стопанките гадаят за плодородие

Стопанката на къщата търкулва сито пред лазарките и гадае за плодородието според това как ще падне на земята. Друг обичай повелява домакинята да посипва с жито девойките, докато танцуват и се завъртат в кръг с думите: "Завърти се Лазаре, че да се въдят пчелите, да се агнят агънца, да се телят теленца..."

Предложение за брак


В някои краища на страната на този ден младите ергени предлагат брак на своята избраница.


На Лазаровден имен ден празнуват: Лазар, Лазарка, Лазарин и Лазаринка. Честито на имениците!