От днешния ден – понеделник след Цветница, навлизаме в Страстната седмица – седмицата, посветена на страданията Христови ("страст" от старославянски – "страдание"), предшестващи деня на Възкресението. Обикновено католическият Великден се празнува по-рано от православния. Причината за това е, че православната църква определя датата за празнуване на Великден според Юлианския календар, а католическата - според Григорианския. Всеки един ден от Страстната седмица бележи конкретно събитие, свързано с последните страдания на Исус - от влизането Му в Йерусалимския храм до разпъването Му на кръста. Всяко едно от тях носи своето послание, от което трябва да се поучим:
Велики понеделник: Прогонване на търговците от храма
Исус Христос влязъл в Йерусалимския храм, но останал потресен от гледката. На площада и в предверието на храма заварил сергии, караници и врява. За да бъдат допуснати в храма, всички евреи трябвало да си платят и то не със свои, а с храмови пари. Това била една от причините пред храма да има дълги маси, отрупани с храмови и обикновени монети. Търговците на жертвени животни пък идвали пред храма заедно с кравите, овцете и гълъбите – същинско тържище пред вратите на божията обител. Разгневен, Исус събрал от земята въжета и направил от тях бичове, с които разгонил всички търговци и животни. Преобърнал масите с парите, а на продавачите на гълъби казал: "Вземайте клетките си и се махайте! Как посмяхте да превърнете дома на моя Баща в пазарен площад!".
На Велики понеделник и в следващите два дни от Страстната седмица по стар обичай домакините извършват ритуално почистване на дома, двора и градината за здраве и прогонване на злото.
Велики вторник: Последни проповеди
На другия ден, след като Исус разгонил търговците от храма, той продължил да изнася пред учениците си и събралото се мнозинство последните си проповеди, притчи и нравствени поучения. Най-известната сред тях е притчата за десетте девици и младоженеца. Христос прави пророчества и за съдбата на град Йерусалим.
По стар обичай у нас на Велики вторник девойките извършват ритуално носене на "мълчана" вода. По целия път - от извора до дома, те не бива да проговарят. Вярва се, че така водата запазва чистотата и светостта си, придобива пречистваща сила и лековита способност.
Великата сряда: Тайната вечеря
На Великата сряда от Страстната седмица Юда Искариотски уговаря с еврейските първенци от Синедриона предателството на Христа срещу 30 сребърника. Това е и денят на Тайната вечеря, на която Исус дава на своите ученици последните си духовни напътствия, пророкува смъртта си на кръста и казва, че един от учениците му ще го предаде на фарисеите. След вечерята Христос взима хляба, разчупва го и раздава на учениците си с думите: "Вземете, яжте, това е моето тяло." После вдига чашата с червено вино и казва: "Пийте всички от нея. Това е моята кръв. Кръвта на Новия Завет, която се пролива за опрощаване на греховете."
Традицията у нас повелява в ранното утро на Великата сряда родителите да изпратят децата да наберат големи китки здравец, които поставят пред иконите в съд с вода до Разпети петък. Тогава най-малките членове от семейството го раздават на богомолците, запътили се към църквата. Децата берат и други билки и цветя, с които на сутринта на Великия четвъртък се боядисват великденските яйца.
Велики четвъртък: Страстите Христови
Това е денят, белязан от три съдбовни събития: молитвата в Гетсиманската градина, целувката на Юда и смъртната присъда. Според библейския разказ на другия ден след Тайната вечеря Исус и учениците му се отправили към подножието на Елеонската планина. След като те заспали, той отишъл в Гетсиманската градина, за да се помоли на своя Отец да го избави от страданията и смъртта на кръста. В този момент в градината нахлули римски войници, водени от Юда. Той се приближил до Исус, целунал го и казал: "Аз дойдох, Учителю!" А Исус го запитал: "Юда, с целувка ли ме предаваш?" От този момент започнал трънливият път на страданията Исусови към кръста.
Традицията повелява в ранно утро на Велики четвъртък, преди първите зари на слънцето, да се боядисат великденските яйца. Червеният цвят - символ на Христовата кръв - се полага на първото яйце. С него се прави кръстен знак - първо върху челата на децата, а след това и на всички останали от семейството. Яйцето се подменя със старото и се поставя на избрано място, където се съхранява през цялата година до следващия Великден. Това се прави за здраве, късмет и щастие на всички обитатели на дома.
Разпети петък: Ден на скръб и изкупление
След дългите часове на бичуване и унижения, които Исус трябвало да изтърпи пред еврейската тълпа, Пилат казал: „Давам ви Исус. Вие можете да правите с Него каквото искате.” След тези думи страданията на Спасителя продължили към своята кулминация. За да се подиграят с „Царя на Юдея”, римските войници короновали Исус с трънен венец и го наметнали с червена дрипа, вместо плащеница. Стоварили тежкия кръст върху раменете му и го повели по Пътя на страданието (лат. Via Dolorosa). На хълма Голгота край Ейрусалим Христос бил разпнат. Минали часове, в които Исус страдал и отправял горещи молитви към своя Отец. Последното, което казал Исус, било: „Господи, прости им. Те не знаят какво правят. Предавам духа си в твоите ръце” и издъхнал. В този момент над земята внезапно се спуснал мрак и всичко се разтресло. След залез слънце скърбящите близки на Исус свалили тялото му от кръста и го положили в гробница.
По стар православен обичай християните се отдават на най-строг пост, който изключва храната и дори водата. По традиция на днешния ден не се похваща къщна или полска работа. Християните се обръщат към себе си, за да се покаят и пречистят помислите и душата си. Пред олтара в църквата се изнася кръста, а пред него върху масата се постила плащеницата. Богомолците минават под нея, целуват кръста в израз на скръбта и разкаянието си. Това е и символичен жест на духовно пречистване.
Велика събота: Поставянето на Исус в гробницата
След залез слънце скърбящите близки на Исус свалили тялото му от кръста. Двама от най-верните му последователи – Йосиф Ариматейски и Никодим – достойни мъже с име във влиятелните кръгове на йерусалимското общество, се погрижили за погребението на тялото Христово. За да се случи това, Йосиф поискал разрешение лично от Пилат и го получил. Двамата го обвили в плащеница, напоена с благовонни масла и миро и положили в гробницата на Йосиф Ариматейски, която последният бил поръчал да издълбаят в скалите за собственото му погребение. Запечатали гроба и поставили стража пред него.
По стар обичай на този ден се прекланяме пред паметта на починалите. Жените преливат вино и вода на гроба и прекадяват с тамян. Раздава се хляб и варено жито, боядисват се яйца. Месят се и се пекат козунаците, приготвят се агнешките гозби.
Великден: Христос воскресе!
Това е третият ден от кръстната смърт на Исус. Според библейските свидетелства Мария – Христовата майка, и Мария Магдалена, заедно с другите жени мироносци, отишли при гроба. Там те видели огромния камък, с който гробницата била запечатана – отместен. Тялото на Исус го нямало. И тогава се явил ангел Гавраил с думите: "Той възкръсна!"
Вечерта срещу неделя вярващите отиват в храмовете, палят свещи, слушат църковната служба. Всички се поздравяват с "Христос воскресе!", а другите им отговарят "Воистину воскресе!". Обикалят храма три пъти и отнасят към домовете си пламъче от светите места.
&w=3840&q=75)