На днешната дата е роден Адолф Хитлер, затова обръщаме поглед към неговата личност през очите на жената, живяла в неговата сянка - Ева Браун.
Красивата блондинка се запознава с диктатора през 1929 г., когато е едва на 17 години и работи като модел при фотографа на националсоциалистическата партия Хайнрих Хофман в Мюнхен.
Оттогава е непрекъснато до Хитлер чак до смъртта си на 30 април 1945 г. - няколко часа след като се омъжва за него, двамата се самоубиват в бункер в Берлин.
Животът на младата дама с Фюрера несъмнено е бил нелек и затова свидетелства дневникът ѝ.
Тя започва да води записките си през 1935 г. – две години след опита си за самоубийство. След него Хитлер изцяло променя отношението си към нея. Той започва да ѝ обръща повече внимание и урежда купуването на вила в предградието на Мюнхен Васербургерщрасе с пари от хонорарите, получени от продажбите на силно популярните негови снимки, направени в студиото на Хайнрих Хофман. Той ѝ осигурява също един "Мерцедес", шофьор и прислужница.
Ева обаче е все така нещастна и това си личи още от първата страница на дневника ѝ. Ето откъси от него:
"За рожденият ми ден получих тонове цветя и телеграми, стаята прилича на цветарски магазин. Истината обаче, е че те не ме радват, не ги искам, иска ми се да ми подари дакел. Ако имам кученце, няма да се чувствам толкова тъжна. Но не мога да го искам, ще съм много нахална. Надявам се другата година вече да имам. Трябва да се науча на търпение", пише Ева на 6 февруари 1935, в деня на 23-ия си рожден ден.
11 февруари 1935
"Дойде да ме види днес, но не ми носеше нито кученце, нито писалището, за което мечтаех. Дори не ме попита какво искам за рождения ден. Купих си бижута, дано ги хареса."
18 февруари 1935
"Той дойде в събота. Прекарах два прекрасни часа с него и после с разрешението му отидох на градския бал... В неделя той замина за две седмици, през които отново ще съм тъжна и притеснена. Не разбирам само защо ми бе толкова сърдит, може би заради бала, но не знам защо, та нали ми разреши да отида."
11 март, 1935
"Има само едно нещо, което желая – да съм тежко болна и да не чувам нищо за него в продължение на седмица. Защо не ми се случи нещо? Защо трябва да преминавам през всичко това? Ако само не го бях поглеждала. Толкова съм нещастна. Трябва да изляза, да си купя приспивателно и да изпадна в блажен сън. Така ще спра най-накрая да мисля за него."
Защо дяволът не ме отведе с него. Там ще ми бъде много по-добре, отколкото ми е тук.
Чаках го три часа пред Карълтън, а той седеше и купуваше цветя за Ондра и я покани на вечеря. (Това бе само моето болно въображение., 16 март)
Той се нуждае от мен само за определена цел, няма друг вариант. Това е идиотщина.
Когато ми казва, че ме обича, това значи, че го чувства не по принцип, а само в конкретния момент. Затова и никога не изпълнява обещанията си. Не разбирам защо ме измъчва по този начин, защо не ме довърши веднъж завинаги, като знае, че го може."
28 май, 1935
"Боже, страхувам се, че няма да отговори на писмото ми. Ако само някой можеше да ми помогне, чувствам се толкова депресирана.
Изпратих му решаващо писмо. Въпросът е ще му обърне ли някакво внимание.
Ще видим, ако не ми отговори до вечерта, ще взема 25 хапчета и нежно ще заспя завинаги.
Често ми казва, че е лудо влюбен в мен, но как да му вярвам, след като не съм чувала мила дума от него през последните три месеца.
...
Може би писмото ми е стигнало до него в неподходящ момент, може би не трябваше да му пиша. Истината е, че неизвестността е по-ужасяваща, дори от внезапния край на цялата тази история.
Размислих, ще взема 35 хапчета. Така смъртта ми ще е сигурна."
