Казват, че първите неща са най-вълнуващи и е трудно да не се съгласим с това. На всяка от нас се случват различни неща... и едновременно е съвсем нормално да изживяваме някои еднакви моменти. Част от тях са свързани с позитивни емоции, а други - не съвсем. Но със сигурност ще запомним всички. Ако някои не са ви се случили още подгответе се.

Първото гадже е тръпка като никоя друга. Вълнували сме се както никога преди и след това. Дали ще ни погледне, дали ще ни заговори, какво да му кажем, да споделим ли тези тръпки с нашите приятелки, да инициираме ли ние разговор с него. И когато всичко се получи, следват още първи неща: първите срещнати погледи, първата среща, първото държане за ръка, първата целувка, първото оставане насаме... Колкото и време да мине, няма как да забравим тези трепети.

Първият цикъл не е точно „превръщането на момичето в жена“, както много пишман сексолози твърдят. И може да е наистина травмиращ момент в живота на момичето, ако не е подготвена що е то и как да реагира. Ще издадем само, че една колежка е смятала, че има някакво заболяване и е изпаднала в ужас.

Първият път е вълнуващ, страшен, прекрасен. Разбира се, че се притесняваме, защото първият път е за първи път. Това няма да е най-прекрасният секс в живота ни, но със сигурност ще е сред най-незабравимите. Ето защо е добре да е с човек, с когото се чувстваме добре и му се доверяваме. Вероятността да прекараме остатъка на живота си именно с него е наистина малка, но е важно и да не съжаляваме за пропиления миг, който трябва да е специален.

Първата работа е гордост, отговорност, порастване. Почти никога не е идеалната работа и номерът е да подходим сериозно, но с яснотата, че ще имаме и следващи работни места. В началото трябва да се доказваме пред колеги, пред шефове и най-вече пред себе си. Но това съвсем не означава, че трябва да се примиряваме с откровени издевателства върху личността си - трябва да знаем кога да правим компромиси, но и кога трябва да изискваме повече от работодателя и дори от естеството на самата работа. И все пак след време ще си спомняме само позитивните моменти.

Първата голяма любов почти винаги е обречена на неуспех. Тук ще забравим за романтичните филми, в които тя и той се запознават в гимназията, женят се, имат деца и остаряват щастливи заедно. Емоциите са силни в първите месеци, а понякога и години. Разочарованието съвсем не е задължително, но трябва да сме подготвени за всичко. И дори да обичаме въпросния мъж, да можем да преценим колко негови генерални провинения можем да изтърпим и най-вече да осъзнаем кога наистина сме спрели да го обичаме. От там нататък всякакви изкуствени опити за съживяване на връзката са безсмислени.

Първото голямо разочарование също е неминуемо. Мъжете може и да са прекрасни, но всеки мъж е разочаровал поне по една жена, която го е обичала. Може да става въпрос за изневяра, а може и да е за съвсем друго, но във всяка връзка има драми, неизбежно е. Първото изречение на "Ана Каренина" е: "Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему". За жалост, Толстой е абсолютно прав и една жена с разбито сърце може да го разбере напълно.

Първата загуба на близък все някога се случва. Колкото и да ни успокояват, че времето лекува всичко, няма как да не тъжим и да не ни липсва въпросния човек. Колкото по-близък ни е бил покойникът, толкова повече предмети и спомени имаме, които свързваме с него. И, да - тази липса е част от самосъжалението, което ни обзема, защото егоистично осъзнаваме, че оттук нататък вече няма да можем да поговорим този човек, да го прегърнем, да споделим нещо с него... Но няма как. Животът продължава.

Първата сериозна връзка е важен момент в живота на всяка жена. Понякога е нужно да поживеем няколко месеца с един мъж, за да разберем, че не сме един за друг, но в други случаи още веднага осъзнаваме, че именно с този човек искаме да сме и да е баща на децата ни. Звучи сълзливо и преемоционално, но не е. Пожелаваме ви го съвсем искрено!

Първото дете е може би най-голямата радост на света. След дългите месеци на дискомфорт и болка, на лишения и категорична промяна в досегашния ни живот, щастието придобива име, тяло и има нужда от нашата грижа. И няма нищо по-ценно от първия момент, в който малкото същество хване с ръчичките си нашия показалец, а в очите му има цяла една нова вселена, която знаем, че ще обичаме завинаги.

Автор: Благовеста Дамянова