Кой не би желал един ден да види лъскав холивудски филм за себе си? Да вкара известен актьор в своите обувки? Да печели овации и награди, да трогне зрителите по цял свят? Е, Мадона не иска, макар че нейните възходи и падения я правят идеална за целта. И не просто не иска, ами започна словесна война срещу компанията Universal Pictures, която планира да заснеме филма „Blond Ambition“, посветен на ранните години на Кралицата на попа в Ню Йорк.

Мадона е споделяла открито за онези времена. Как е изнасилена. Как квартирата й била ограбвана толкова много пъти, че накрая дори не си правила труда да сменя бравата. Как шоубизнесът посрещна неизвестната девойка с италиански произход и бурни вежди – с отрицание, пренебрежение и ударна доза сексизъм. Как стигмата я застига, защото на сцената носи тежък грим и се облича скандално, макар че по същото време Дейвид Боуи прилича на жена, а Принс се разхожда на токчета.

Мадона написа в социалните мрежи, че филм за тези събития без нейното съгласие и одобрение ще представлява „лъжа и експлоатация“. И продължава: „Никой не знае това, което аз знам и съм преживяла. Само аз мога да разкажа собствената ми история. Всеки, който се опита да го стори, е...

...шарлатанин и глупак“.

Критикувайки филма в аванс, Кралицата на попа рискува да бъде нападната. Значи, недоволства от стремежа към „бързите пари“ и в киното, и в обществото като цяло, а съвременно самата тя е продукт на същата амбиция, тя е машина за печалби. Хората искат да й посветят филм, а тя реагира като ощипана госпожица, вместо да се занимава с музика, модната къща, семейството и младите си любовници. Изобщо, може ли Материалното момиче да бъде доволна от нещо, питат нейните критици? Тук обаче не са прави.

Мадона нито е дала съгласие за такъв филм, нито е одобрила сценария. Нещо повече - намира грешка още в първата страница. Там историята е върната назад към гимназиалните години на бъдещата звезда, когато е изхвърлена от училището в Детройт. Всъщност, Мадона Луиз Чиконе е завършила гимназия в Бей Сити, Мичиган. Никога не е била изключвана, а напротив – била е отличничка, след което постъпва в Университета на Мичиган. (В последствие прекъсва ученето и заминава за Ню Йорк, където първоначално се изявява като танцьорка).

От толкова много слухове, статии, книги и всевъзможни словесни упражнения по темата „Мадона“ към днешна дата е трудно да различиш истината от лъжата. Особено ако си зрител в киносалона. Кралицата на попа е икона не само в музиката, но и в живота, така че евентуален филм за нея трябва да бъде изпитан до най-дребните детайли. Още повече, че...

филмите за известни личности са триково изпълнение.

Първо, защото е адски трудно да разкажеш нечия история за два часа. Специално при Мадона има толкова много нюанси – тя е боец в живота, хиена в шоубизнеса, мръсница в леглото, ледена изпълнителка на сцената, мишина във фитнеса, феминистка и демократ по убеждения, осиновителка, защитник на децата и какво ли още не.

Второ, филмът трябва да се хареса на зрителите, а това изисква определена „редакция“ на оригиналния персонаж. Точно тук, в изкривяването или умишленото пропускане на фактите, се крие проблемът. Оттук идва и съпротивата на звездите срещу биографичните им епоси на големия екран.

Има много известни личности, които не харесват биографичните филми за самите тях. Тук може да посочим Марк Зукърбърг и „Социалната мрежа“, Джулиан Асанж и „Петата власт“. В клуба на недоволните влиза и британската кралица Елизабет II, която, ако вярваме на дворцовите източници, е обещала никога да не гледа лентата от 2006-та година, макар че за нея Хелън Мирън спечели „Оскар“ за главна женска роля.

Специално за музикалната индустрия, печално известни са филмите за покойните Алая, Уитни Хюстън и рапъра Notorious B.I.G. - филмът за него Лил Ким определи като пълен с измислици. Лентата за соул легендата Нина Симон също беше остро критикувана от нейните наследници, заради несъществуваща любовна афера между певицата и нейния асистент. Това обаче не попречи на премиерата и разпространението на “Nina” по кината. Куп лоши оценки получи и превъплъщението на Вал Килмър като самовлюбения до историчност Джим Морисън.

Подобни отзиви срещат редица филми и сериали, базирани на „действителен случай“, а понякога истинските протагонисти остават не само с разочарование и горчилка. Като доктор Пач Адамс, който е изигран от Робин Уилямс в едноименния филм като клоун с бяла престилка. Реалният Адамс твърди, че филмът e толкова комерсиален, че обезличава труда му и го прави да изглежда несериозен.

Мадона може да има много прегрешения, но поне в това е права – създаването на филм без нейното съгласие ще е чиста проба кражба. Въпросът е кой ще победи този път – известната личност или Холивуд. Сигурното е, че Мадона няма да се даде толкова лесно.

Автор: Виктория Димова