Забелязали ли сте, че при някои хора старостта идва, но младостта не си отива?

При тях, някак си, успяват да съжителстват в удивителна хармония тези, уж, противоположни състояния.

Аз познавам такива хора и мога да потвърдя, че съдбата никак не ги е щадила откъм трудности и кризи. Те обаче, рядко са си позволявали лукса да се самосъжаляват, защото да се самосъжаляваш е силно и пристрастяващо изкушение.

Редовното самосъжаление те прави бездеен, прави те крайно егоцентричен (издигаш себе си в култ), прави те токсичен за другите и за теб самия.

Самосъжалението издигнато до навик пресушава любопитството към хората и света, убива радостта от живота, спира кранчето на любовта... и тогава младостта си отива, а тялото бързо започва да загнива.

Генераторът на младост се намира в характера, не в тялото.