На днешния ден, 2 юни, отбелязваме с 2-минутни сирени в цялата страна 148 години от смъртта на Христо Ботев и неговата чета.

Официално Денят на Ботев и на загиналите за свободата на България се отбелязва от 1901 г., когато на връх Вола се събират негови четници и други граждани, за да отдадат почитта си. А на 2 юни 1948 г. точно в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна.

Днес този празник остава в националната ни традиция, защото щом споменем името Ботев, вълна от силни емоции и патриотизъм се надига в нашите сърца. Животът му, макар и кратък, е пълен със знакови събития и подвизи, а неговата поезия разкрива дълбоката му творческа същност.

Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 г. в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. През 1863 г. завършва калоферското училище и се записва във Втора одеска гимнзия в Русия като частен ученик. След като е изключен от там през 1867 г., се завръща в Калофер и започва да проповядва идеите за бунт срещу чорбаджии и турци. По-късно същата година окончателно напуска Калофер, а неговото първо стихотворение „Майце си“ е публикувано във вестник „Гайда", редактиран от П. Р. Славейков. Ботев се мести от град на град, дори известно време живее с Левски. През май 1876 г. новината за подготовката на Априлското възстание стига и до неговите уши и той започва дейност за организиране на чета, като дори става неин войвода. Самият Ботев пристига от Букурещ в Гюргево и се качва заедно с част от четата на австро-унгарския кораб „Радецки“. На 17 май слизат на българския бряг и влизат в тежък бой с голяма група черкези, а на 20 май 1876 г. (2 юни по нов стил) куршум пронизва Ботев и той умира на място.

Нека си припомним някои от най-вълнуващите цитати на този велик български революционер, който ни кара да изпитваме безмерно чувство на патриотична гордост и преклонение пред силата на духа и вярата в човешкия идеал за свобода.

„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...“

„Но... стига ми тая награда – да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода...“

„Радостта ми няма граници, като си наумя, че "моята молитва" се сбъдва.“

„Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича своето отечество!“

„Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество.“

„Ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе.“ (б.а. за жена му Венета)

„Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен:
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!“ - „Хаджи Димитър“

из "Майце си"

Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази?
...
Весел ме гледат мили другари,
че с тях наедно и аз се смея,
но те не знаят, че аз веч тлея,
че мойта младост слана попари!

Отде да знаят? Приятел нямам
да му разкрия що в душа тая;
кого аз любя и в какво вярвам –
мечти и мисли – от що страдам