По времето на Молиер бракът е бил крайната цел на любовта. По времето на Балзак се е смятало за смешно човек да е влюбен в законната си съпруга. Днес романите и филмите са порочни, а животът – почти целомъдрен. Или е тъкмо обратното?

Афоризмите и полемиките в „Писма до Непознатата”, били те сериозни или иронични и шеговити, са главният виновник за чара на тази книга. Кореспонденцията с „непознатата” е извор на модели на поведение и съдържание на класическата връзка мъж-жена, от който всеки млад (и не дотам млад) човек може да почерпи безценен опит.

Изкусно закодираната мъдрост, богатството на теми и гледни точки, фино очертаните маршрути на мисълта превръщат заглавието в образец на епистоларния жанр. Андре Мороа, който е познат у нас най-вече с романа си „Климати”, ни дава още един ключ към своята популярност – и той е в орисията да бъдеш сърцевед. Всъщност и в „Писмата” на преден план е променливият климат в човешките взаимоотношения. Няма жена, която да не е достоен техен адресат.

Непозната приятелко, не превръщайте в плоскост пирамидата от скърби и не се отнасяйте еднакво към прегореното суфле, към бримката на чорапа, към преследваните невинни хора и към застрашената от гибел цивилизация.

„Наставленията” на писателя са и много лични, и общовалидни, във всички случаи добронамерени и елегантни. Кой не би се съгласил, че ако искаме да бъдем обикнати, трябва да разговаряме с другите не за онова, което засяга нас, а за онова, което засяга тях? От прастари времена в любовта мъжът търси мир, а не война, напомня Мороа. Агресивната жена може и да му е интересна, но тя никога няма да завоюва място като негова трайна спътница. „Амазонките будят по-скоро възхищение, отколкото обожание”.

Страниците са посипани със задочни съвети във формата на цитати от други именити автори. Ето например един гениален съвет, който Проспер Мериме дал на своята непозната: „Никога не злословете сама срещу себе си. Достатъчно е онова, което ще казват за вас вашите приятели“.

Човек трябва да действа, вместо да хленчи в абсурдността на света, да се опита да преобрази този свят, в който случайно е попаднал, и ако не може целия свят, то поне мястото, в което живее, казва в едно интервю Мороа. И съзнанието, с което обича, бихме добавили ние. Разбирането на собствените чувства и емпатията са условие за всяка щастлива любов.

„Писма до Непознатата” – предговор от автора

Вие съществувате и същевременно ви няма. Един мой приятел поиска от мен да ви пиша веднъж седмично и за мен бе удоволствие да си представям каква сте. Сътворих ви съвършена и като разум, и като лице. Не съм се съмнявал, че ще изскочите напълно жива от моите мечти, че ще четете написаното от мен, че ще ми отговаряте, че ще ми кажете всичко онова, за което бленува един автор.
Още от първия ден ви придадох конкретни очертания, а именно чертите на рядко красивата млада жена, която съзрях в един театър. Не на сцената, а в залата. Никой от хората около мен не знаеше коя е тя. И ето че вие вече притежавахте очи, устни, глас, тяло, макар да си оставахте – в съответствие със замисъла – Непознатата.

Няколко писма бяха отпечатани и аз получих от вас очакваните отговори. Обръщението „ви“ в случая означава множествено число. Вие бяхте цяла една общност от непознати, едната бе простодушна, другата – агресивна, третата – забавна, склонна към закачки. Изкушавах се да започна да си пиша с вас, но се въздържах. За да представлявате всички, не бе редно да бъдете само една.

Упреквахте ме за моята сдържаност, за това, че си оставах само един сантиментален моралист. А какво бих могъл да сторя? И най-търпеливият мъж остава верен на непознатата жена единствено ако се запознае с нея. Мериме бързо узнал, че неговата непозната се нарича Жени Дакен, и скоро получил възможността да целува краката ѝ, а те били твърде красиви. Нужно е обожаваният идол да притежава крака и всичко останало. Абстрактната богиня навява скука.

Обещах си да остана в играта, докато тя ми доставя удоволствие. След четиринайсет месеца пожелах да ми бъде зададена друга тема, тъй и стана. В света на въображението разделите са лесни – за мен вие вече сте един съвършен спомен.
Сбогом.
А. М.

Автор: Юлия Петкова