Люлката на най-древния родственик на човека се намира не в Африка, както до момента се смяташе, а... на Балканите.

До това революционно откритие стигнали група експерти от цял свят. След дългогодишни и задълбочени проучвания по въпроса екипът, съставен от учени от Гърция, България, Канада, Франция и Австралия, под ръководството на проф. Мадлен Бьоме (Зенкенбергския център за човешка еволюция към университета в Тюбинген) и проф. Николай Спасов (Национален природонаучен музей при БАН), направили сензационния извод, че най-древният предшественик на човека, е живял преди 7.2 млн. години на Балканите.

Откритията им са представени в едно от най-авторитетните научни списания PLOS ONE, пише Daily mail.

Там се посочва фактът, че най-близкият съвременен родственик на човека е шимпанзето. Кога е започнало отделянето на човешката линия от тази на шимпанзето и къде е живял последният им общ предшественик обаче, е въпросът, който вълнува палеонтолозите от години.

До момента учените даваха картбланш на теорията, че отделянето на човешката линия от тази на шимпанзето се е случило преди около 5-6 млн. години на територията на Африка. Изследванията, публикувани в PLOS ONE обаче предлагат друг прочит, касаещ произхода на човешката история.

Новата гледна точка е базирана на разкопки, открити в Гърция (край Пиргос Василисис, на юг от Атина) – долна челюст, и в България (местността Азмака край Чирпан) – горен предкътник. Тя е поднесена в две статии, като в първата авторите акцентират вниманието си върху факта, че и двете останки принадлежат към един и същи вид - изкопаемия хоминид (представител на човешкото семейство) Graecopithecus freibergi, както и че неговите белези дават основание да бъде смятан именно за пряк представител на еволюционната линия, водеща към човека.

Втората статия изчислява възрастта на грекопитека с помощта на биохронологични и геофизични методи, а резултатите са повече от изненадващи. Оказва се, че възрастта на находката от Азмака е 7.24 млн. год., а на тази от Пиргос - 7.175 млн. год.

В резултат на всичко това учените стигат до категоричния извод, че не друг, а именно грекопитекът е най-старият предшественик на човека, чиято възраст надвишава с няколко стотин години тази на сахелантропа (Sahelanthropus), открит в Чад и смятан за най-древен досега.

Изследователите вярват още, че еволюцията на първите предци на хомо сапиенс може да е била предизвикана от драматични промени в околната среда. Как точно е станало това обаче, е въпрос на време и още задълбочени анализи.

Това, което е по-важно да се отбележи в случая, е откритието на екипа, надскачащо всякакви очаквания. Откритие, което ни връща още по-назад във времето, за да ни разкрие изненадващия факт, че ранният етап от развитието на човешкото родословно дърво не е свързан с екваториална Африка, както се смяташе до момента, а с източното Средиземноморие и Балканите.

Четете още: Едно племе, което ще преживее апокалипсиса